Питат ни за примери за пълен/кратък член около споровете напоследък

Boris Dimitrov Почвам да се съгласявам по въпроса за пълния член. Бихте ли ми дали пример, при който не може да се установи подлогЪТ?;-)

Ето пример, който е един от не повече от 5-те, които съм изнамерила за последните 10 години (по молба на студенти, които се чудят защо им преподавам така старателно стандартното правило за специфичното членуване на имената от/в мъжки род).

Веднага се вижда, че при внимателен прочит на ЦЕЛИЯ текст няма да има никакво колебание. Сиреч и този пример (както и всички подобни) имат някаква доказателна сила само в някакво откъснато от ко-текста и кон-текста изречение.

Получава се правилно изречение и в двата случая, но кое от двете ТВЪРДЕНИЯ Е ИСТИННО според автора може да ни каже само текстът.

1. „Низвергването на тялото и секса достига връхна точка в женското тяло.“ (български превод на текст на Жак льо Гоф)

2. „Низвергването на тялото и сексът достига връхна точка в женското тяло.“ (вариант на същото изречение)

Като изключим някои недъзи на редацията (за тях може да попиша отделно, а и читателите веднага ще ги забележат), получава се за (1.) ПОДЛОГ „НИЗВЕРГВАНЕТО (на тялото и на секса)“; а за (2.) ПОДЛОГ „НИЗВЕРГВАНЕТО (на тялото) и СЕКСЪТ“.

Та така с примерите… Колкото и примери да се намерят, котекстът и контекстът веднага „разковават“ загадката кой какво кому прави.

Петя Осенова – кратко мнение за „пълния“ член

Изкуствено ли е правилото за пълен/кратък определителен член?

Да.

Защо?

Защото то наистина е синтактично, но и ‘малцинствено’ . Действа само в мъжки род, ед. ч. Човекът кара трактора.

Как обаче разпознаваме подлог и допълнение в женски род, среден род и множествено число, където членната форма е една единствена?

Жената кара колата. Детето гони кучето. Мъжете карат тракторите.

Извод: можем да разпознаваме кой на кого какво е направил чрез знанията за ситуацията, за света, чрез словореда.

Мери ли се грамотността на българина с това правило?

Не. Мит е да се вярва, че едно правило определя човек като грамотен или неграмотен. Грамотността е съвкупност от много фактори: множество правила, адекватно езиково поведение в дадена среда и под.

Да се махне ли правилото?

Труден въпрос. Като специалист бих казала: да. Като човек, чието езиково поведение е свързано с двойното правило, бих се поколебала. Това правило действа над 60 години… Обществената нагласа не е в полза на смяната му. А решението за промяна не е свързано само с лингвистични основания, трябва да се отчетат последствията, реакциите на хората…

Какво решение е най-добро тогава?

В момента решението тече: това е обществената дискусия. Специалистите трябва да обяснят какви са аргументите им, и то не по емоционален начин, а с примери.

Всяка промяна изисква подготовка и разясняване.

Приносът на Б. Георгиев към теорията за олигархията ;)

Самото предаване.

Когато не знаеш какво значи думата, как да я напишеш… а?

Заглавие в Дневник on line: Бойко Борисов: Клаузата ни е да извадим ДПС от властта

Е, Бойко Борисов си е казал „каузата“, ама пък журналиствующите във въпросното издание… Не са проследили текста, изговорен от Борисов, за да се сетят какво им е нужно – клауза или кауза. Ами… „кауза“ – ‘1. дело, обща работа; 2. причина’ / „клауза“ – ‘1. член от договор; 2. уговорка, уговорено’

Заглавие: Седмина изгоряха при катастрофа край Пловдив / Коментар на загрижен читател: Седмина е приблизително понятие и е много неуместно за случая. Пример за изп. – дай ми десетина лева – и пр.

Е, този път загриженият читател нещо се оплита: двама, трима, четирима, петима, шестима, седмина, осмина, деветмина и десетмина (последните след шестима – рядко използвани) си означава точно колко души са. А десетина, двайсетина, стотина и пр. наистина е „около, горе-долу, приблизително“ толкова. Да речем така – хубаво е загриженостите да се подплатяват с малко надничане в речници.

Какъвто съвет давам и на нашия приятел, в чийто сайт за скритичка продажба на дипломни, курсови и прочие работи за мързеланковци стърчи думата „учАщи“. Какви ли пък са тези? У нас като учат, са учещи или учещи се. Виж, в Русия като учатся, са учащиеся.

А пък тази прелест в сайт, дето разчита на поръчки – График 55: Месенгови табели, букви, значки, Рекламни табели, цени? Ако искам табели от месинг? Или цял куп рекламни табели, а не една, та да е изписана тържествено с главна буква?

„Така няма да изпълни изканията на генералния директор на Главна дирекция „Разширяване“ в ЕК Майкъл Лий.“ Този пък писач в друг вестник on line сигурно има предвид някакви кании, канове или кани, пред които старателно е изписал представка из-, за която си знае от малък, че винаги се пише из-, независимо как се чува и произнася.

Това пък ме остави бездиханна… И то е от електронно медийно място… И там им викат „журналисти“…

„Американските експерти по сигурността му удариха най-мощното рамо, давано досега на български даржавник. Предстои му и среща с президента на САЩ Буш.“

„Лебеди мои ненагледни!“ – възклицаваше любовно един герой на Радичков, взрайки се в циганетата си, заплицикани в локвата…