Какво хубаво нещо! Забелязано зорко от ХЕМ ПРОСТА, ХЕМ ИНТЕЛИГЕНТНА
Направи ми впечатление този кратък постинг, защото често изпадам в униние, когато обяснявам на студентите (не на студентите филолози) какво богатство е възвратното местоимение. Те пък се/ме питат „е щоо ли пък е толкоз нужно? „купил гривна на жена си“, „купил гривна на жена му“ – се е тая… ми да!„…
Изкуствено ли е правилото за пълен/кратък определителен член?
Да.
Защо?
Защото то наистина е синтактично, но и ‘малцинствено’ 
. Действа само в мъжки род, ед. ч. Човекът кара трактора.
Как обаче разпознаваме подлог и допълнение в женски род, среден род и множествено число, където членната форма е една единствена?
Жената кара колата. Детето гони кучето. Мъжете карат тракторите.
Извод: можем да разпознаваме кой на кого какво е направил чрез знанията за ситуацията, за света, чрез словореда.
Мери ли се грамотността на българина с това правило?
Не. Мит е да се вярва, че едно правило определя човек като грамотен или неграмотен. Грамотността е съвкупност от много фактори: множество правила, адекватно езиково поведение в дадена среда и под.
Да се махне ли правилото?
Труден въпрос. Като специалист бих казала: да. Като човек, чието езиково поведение е свързано с двойното правило, бих се поколебала. Това правило действа над 60 години… Обществената нагласа не е в полза на смяната му. А решението за промяна не е свързано само с лингвистични основания, трябва да се отчетат последствията, реакциите на хората…
Какво решение е най-добро тогава?
В момента решението тече: това е обществената дискусия. Специалистите трябва да обяснят какви са аргументите им, и то не по емоционален начин, а с примери.
Всяка промяна изисква подготовка и разясняване.
Грешка при членуването в ЗАГЛАВИЕ
Тя много лесно би могла да бъде избегната. Просто е като фасул – щом преди името от/в мъжки род ИМА ПРЕДЛОГ, то НЯМА КАК ДА Е СУБЕКТ на действието, състоянието, характеристиката, изявена чрез сказуемото (онова главно нещо в изречението, в което нещо има глагол). Има ли предлог (с, в, от, на, за , зад, между и пр. – и най-вече върху), думата от/в мъжки род ВСЯКАК ЩЕ ИЗРАЗЯВА ОБЕКТ.
Предполагам, че журналист-ът/журналист-ка-та е дочувал/-а нещо за пълния член в заглавие, но не е слушал/-а внимателно.
С т.нар. „пълен“ член „декорираме“ име от/в мъжки род в заглавието, когато то е подлог на предполагаемото изречение „Темата на този текст е …“. Например „Полетът на Лиско“, „Сезонът на канарчетата“, „Възходът на чесъна“. Разбира се, всяко друго име, управлявано от предлог, носи кратък член (ако е от/в мъжки род).
Допълнително ще отбележа, че въпросното предполагаемо изречение може да бъде оспорвано. Някой може да каже: „Аз предполагам изречението „В този текст се разказва за…“. Да, така е. Именно заради такива случаи СЪЩЕСТВУВАТ КОНВЕНЦИИТЕ. Голяма част от стандартите за правопис са именно конвенционални.
Е, в момента стандартът се опира на конвенцията за приемане на първия вариант. Така че: „Интервю с младиЯ предприемач Боян Бенев“. Да не забравяме и абсолютно работещата проста бебешко-бабешка проверка: заместваме името – резултатът е „интервю с НЕГО“, а не „интервю с ТОЙ“, нали?
Отдавна ми се клати в главата гадният израз „охраняем паркинг“, отдавна обсъждаме с Борислав, че е време да изпълним неговото (на Борислав) намерение: да нарамим по една торбичка спрейове и да започнем поправяческа война – последователно поправяне навсякъде.
Но тъкмо днес прочетох едно стихотворно произведение, гарнирано с подходяща снимка (мястото е http://uzumaki-bla.blogspot.com/, ама вие си намерете стихчето и невероятно точната му илюстрация) и това даде тласък да си кажа най-сетне.
„Охраняем“ – ‘може да бъде охраняван, бива охраняван понякога, подлежи на охраняване’. Нали се сещате? МОЖЕ ДА БЪДЕ (И ПОНЯКОГА Е!) ОХРАНЯВАН. Точно това причастие на -м не предвижда задължителност на охраняването. Навсякъде весело и честито си пише „охраняем паркинг“ – във вид на жалостен остатък от соцбюрократщината, която и тук се проявява в един от задълго крепените в езика ни русизми.
Довърши ме обаче един по-подробен надпис „ОХРАНЯЕМ ПЛАТЕН ПАРКИНГ“.
Така значи: възможно е да ни охраняват автомобилите – евентуално и ако искат, обаче плащането е категорично и фактологично! Ей, собственици велики и превелики предписатели от общините, трябваше да напишете или „охраняем платим паркинг“, та клиентът да си прецени дали да плаща – евентуално и ако иска, или „охраняван платен паркинг“, така че всеки да знае: това тук наистина се охранява, заради което си заслужава да се плати.
Грабвайте спрейовете, както препоръчва Борислав. Вече е поръчал на децата да му купят.
Заглавие в Дневник on line: Бойко Борисов: Клаузата ни е да извадим ДПС от властта
Е, Бойко Борисов си е казал „каузата“, ама пък журналиствующите във въпросното издание… Не са проследили текста, изговорен от Борисов, за да се сетят какво им е нужно – клауза или кауза. Ами… „кауза“ – ‘1. дело, обща работа; 2. причина’ / „клауза“ – ‘1. член от договор; 2. уговорка, уговорено’
Заглавие: Седмина изгоряха при катастрофа край Пловдив / Коментар на загрижен читател: Седмина е приблизително понятие и е много неуместно за случая. Пример за изп. – дай ми десетина лева – и пр.
Е, този път загриженият читател нещо се оплита: двама, трима, четирима, петима, шестима, седмина, осмина, деветмина и десетмина (последните след шестима – рядко използвани) си означава точно колко души са. А десетина, двайсетина, стотина и пр. наистина е „около, горе-долу, приблизително“ толкова. Да речем така – хубаво е загриженостите да се подплатяват с малко надничане в речници.
Какъвто съвет давам и на нашия приятел, в чийто сайт за скритичка продажба на дипломни, курсови и прочие работи за мързеланковци стърчи думата „учАщи“. Какви ли пък са тези? У нас като учат, са учещи или учещи се. Виж, в Русия като учатся, са учащиеся.
А пък тази прелест в сайт, дето разчита на поръчки – График 55: Месенгови табели, букви, значки, Рекламни табели, цени? Ако искам табели от месинг? Или цял куп рекламни табели, а не една, та да е изписана тържествено с главна буква?
„Така няма да изпълни изканията на генералния директор на Главна дирекция „Разширяване“ в ЕК Майкъл Лий.“ Този пък писач в друг вестник on line сигурно има предвид някакви кании, канове или кани, пред които старателно е изписал представка из-, за която си знае от малък, че винаги се пише из-, независимо как се чува и произнася.
Това пък ме остави бездиханна… И то е от електронно медийно място… И там им викат „журналисти“…
„Американските експерти по сигурността му удариха най-мощното рамо, давано досега на български даржавник. Предстои му и среща с президента на САЩ Буш.“
„Лебеди мои ненагледни!“ – възклицаваше любовно един герой на Радичков, взрайки се в циганетата си, заплицикани в локвата…
„Да, записъл съм си, но когато се видяхме с колегата, …“. Тези думички от писмо, което получих напоследък, ми напомниха, че трябва да дадем тук някой и друг бърз „джокер“ за писането на причастията , завършващи на –л.
Не се плашете от термина „причастия“ – всички ги знаете и ги използвате непрестанно: ту като съгласувани определения (измити стъкла, отворена врата, изветрял коняк и пр.), ту като въвеждащи по-голяма цялост от думи в изречението, която също нещо определя или уточнява (Студентите, платили до 8 февруари 2008, получават бонус от… ; Това кресло, изнесено на слънчевия балкон, за стареца беше и планината, и морето… ; Арестантът, пребит от самозабравили се полицаи, почина вчера в… ; Разпознах в младежа, трескаво тъпчещ парите по джобовете си, нашето съседско ангелче, което…), ту по друг начин. Е, има и едно деепричастие, което ще упомена за пълнота на списъка: Малкият се оглеждаше за подкрепа, хлипайки ту по-силно, ту по-слабо в зависимост от погледа, който му отправяха…
Причастията, които завършват на –л, са минали деятелни (т.е. активни). В българския език се използват много често в състава на различни форми на глаголни времена – деятелят (в изречението – маркираният за подлог) е извършил нещо: Няма да взема тази книга, вече съм я прочел. / Черитата ги е купил вуйчо ти – специално за теб! / Да съм се напиел – всичко съм щял да забравя! / Скокнал Зайко, чукнал си крачето на камък и заплакал…
Е, добре, заплакАл или заплакЪл? ЧукнАл или чукнЪл? РекАл или рекЪл? РазтресАл или разтресЪл?
Първи „джокер“ (по-труден, но ясно обясняващ защо и как):
Ключето е формата минало свършено време.
Интуитивно, без много знаене на разни „граматики“ българинът с майчин български е наясно, че втората серия примери не са много: глаголите с -нес- (донеса, отнеса, изнеса, поднеса, пренеса, допринеса, занеса и под.); глаголите с -ляз-/-лез- (вляза/влезе, изляза/излезе, сляза/слезе); глаголите от влека/влече/влякох с -влек-/-влеч-/-вляк- и сека/сече/сякох със -сек-/-сеч-/-сяк- (привлека/привлече/привлякох, отвлека/отвлече/отвлякох, насека/насече/насякох, разсека/разсече/разсякох); глаголите с -трес- (треса, разтреса, потреса, изтреса), глаголите от пека/пече/пекох и тека/тече/текох (изпека, препека, припека, разсека, изтека, протека); глаголите от дойда/дойдох и отида/отидох (придойда, разотида). Да не забравяме и облека/съблека/преоблека/досъблека, които всъщност са от основата -влек-/-влеч-/-вляк-, но са си загубили -в-то.
Втори „джокер“ (по-лесен и по-бърз, казващ само как):
Ключето е бързото образуване на форми наум: за женски род, за среден род или за множествено число (или, ако сте много бързи, и трите) –
Скорошни коментари