Какво хубаво нещо! Забелязано зорко от ХЕМ ПРОСТА, ХЕМ ИНТЕЛИГЕНТНА
Направи ми впечатление този кратък постинг, защото често изпадам в униние, когато обяснявам на студентите (не на студентите филолози) какво богатство е възвратното местоимение. Те пък се/ме питат „е щоо ли пък е толкоз нужно? „купил гривна на жена си“, „купил гривна на жена му“ – се е тая… ми да!„…
Представяне на основния курс по съвременен български език за студенти от втори курс на бакалавърската програма „Език и литература“ на Нов български университет.
Добрият български език: Power Point Presentation
Да обявиш нещо за добро е нравствена оценка, а да го обявиш за правилно – нормативна, оценката на „размахания пръст“.
Може ли да се прокара мост между двете оценки?
Нашата изходна позиция в този курс е следната: правилно е това, което е добро.
Как тази нравствено-нормативна оценка се прилага по отношение на нашето основно средство за комуникация като българи – българския език?
Да се изразяваш добре чрез езика, означава да се изразяваш успешно.
Да се изразяваш успешно, означава да се изразяваш разбираемо за събеседника си.
Да се изразяваш разбираемо, означава да не затрудняваш чрез словесното и цялостното си символно поведение събеседника си.
Не затрудняваш събеседника си тогава и само тогава, когато се изразяваш грамотно.
ГРАМОТНОТО ИЗРАЗЯВАНЕ Е ОСНОВНИЯТ ПРОБЛЕМ, РАЗГЛЕЖДАН В ТОЗИ КУРС!
СЛЕД ЗАВЪРШВАНЕТО НА 60-ЧАСОВИЯ КУРС СТУДЕНТИТЕ ЩЕ:
1. Познават най-общо дяловете на българската граматика, фонетиката и фонологията, текстовата лингвистика, социо- и психолингвистиката, антропологичната лингвистика и дискурсния анализ.
2. Познават основните правописни и изговорни норми на съвременния български книжовен език.
3. Знаят основни исторически факти за българския език.
4. Умеят грамотно да съставят писмен текст на български език.
5. Умеят грамотно да говорят на български език.
6. Умеят грамотно да разговарят на български език.
ПРОГРАМА
1. Какво се има предвид под определението „добър“?
2. Кога една употреба на езика е добра?
3. Какво се крие под наименованието „български език“?
4. Добрият разговор (диалог).
5. Доброто изразяване чрез говорене.
6. Доброто изразяване чрез писане.
7. Доброто изразяване чрез текстове.
8. Добрият абзац (параграф) като градиво на доброто изразяване чрез текстове.
9. Доброто изречение като градиво на добрия абзац (параграф).
10. Изречение и изказване.
11. Видове изречения по състав.
12. Видове изречения по цел на изказване.
13. Думите като градиво на изречението. Видове думи: назоваващи, заместващи и служебни.
14. Части на изречението и части на речта.
15. Части на речта, изразяващи позицията на подлога в изречението.
16. Части на речта, изразяващи позицията на сказуемото в изречението.
17. Части на речта, изразяващи допълненията в изречението.
18. Части на речта, изразяващи обстоятелствените пояснения в изреченията.
19. Части на речта, изразяващи определенията и приложенията в изреченията.
20. Функция на служебните думи в изречението.
21. Думите от съдържателна гледна точка. Семантични отношения между думите и изразите: синонимия и антонимия. Същност на паронимията и омонимията. Омофони и омографи.
22. Думите от словообразователна гледна точка: прости и сложни думи.
23. Морфемата като минималния езиков знак.
24. Звукове в българския език. Класификация на звуковете.
25. Буквите в българския език. Съотношение между звук и буква. Правописни принципи. Съвременният български правопис като проява на морфологичния правописен принцип.
26. Небуквените знаци в българския писмен текст.
27. Основи на българската пунктуация.
28. Научни раздели, описващи строежа на българския език. Синхронни раздели: граматика (= морфология + синтаксис), фонетика, лексикология, словообразуване.
29. Диахронни раздели: история на българския език, диалектология, палеография.
30. Научни раздели, описващи употребата на българския език: социолингвисткика, етнолингвистика, антропологична лингвистика, текстова лингвистика, дискурсен анализ.
Проблемът възниква във връзка с това, че в българските клавиатури няма клавиш за ударена буква „и“ и по традиция, когато трябва да напишем тази форма, я изписваме с буквата „й“. След това при предпечата имало огромни проблеми при промяната на „й“ в ударено „и“.
Кратката форма „й“ произлиза от пълната дателната форма „неЙ“ (на нея).
Кратката форма „му“ произлиза от пълната дателна форма „неМУ„(на него).
Очевидно е, че графичната логика изисква кратката дателна форма за женски род на личното местоимение да се изписва с буквата Й.
Мотивите, с които е възприето тази форма да се изписва с ударена буква „и“, е, че не е ясно как точно да се озвучи буквата „й“. Всъщност, може да се приеме конвенцията, че буква „й“ между две шпации (в тази позиция буквата „й“ еднозначно посочва въпросната кратка дателна форма) се произнася като звука „и“ и с това да се реши проблемът.
Скорошни коментари