Петя Осенова – кратко мнение за „пълния“ член

Изкуствено ли е правилото за пълен/кратък определителен член?

Да.

Защо?

Защото то наистина е синтактично, но и ‘малцинствено’ . Действа само в мъжки род, ед. ч. Човекът кара трактора.

Как обаче разпознаваме подлог и допълнение в женски род, среден род и множествено число, където членната форма е една единствена?

Жената кара колата. Детето гони кучето. Мъжете карат тракторите.

Извод: можем да разпознаваме кой на кого какво е направил чрез знанията за ситуацията, за света, чрез словореда.

Мери ли се грамотността на българина с това правило?

Не. Мит е да се вярва, че едно правило определя човек като грамотен или неграмотен. Грамотността е съвкупност от много фактори: множество правила, адекватно езиково поведение в дадена среда и под.

Да се махне ли правилото?

Труден въпрос. Като специалист бих казала: да. Като човек, чието езиково поведение е свързано с двойното правило, бих се поколебала. Това правило действа над 60 години… Обществената нагласа не е в полза на смяната му. А решението за промяна не е свързано само с лингвистични основания, трябва да се отчетат последствията, реакциите на хората…

Какво решение е най-добро тогава?

В момента решението тече: това е обществената дискусия. Специалистите трябва да обяснят какви са аргументите им, и то не по емоционален начин, а с примери.

Всяка промяна изисква подготовка и разясняване.

Коментар на 7. задача от кандидатстудентския изпит по български език и литература в УНСС, 14 юли 2009 г.

Задачата гласи следното:

В кое изречение „не“ е написано погрешно?
а) Напоследък нещо недовиждам.
б) Бебето недоволства и плаче.
в) Ненавиждам злобата у хората.
г) Няма майка, която да нехае за детето си.
д) Мъжът недочуваше ясно какво точно си говорят в другата стая.

Правилният отговор е „Д”.

Причини:

1. Глаголите в първите четири изречения нямат положителна форма.

2. Глаголът „дочувам” има реална употреба в узуса, тоест възможно е четене „не дочувам“, а не само „недо-чувам“.

3. Глаголът „недочувам” назовава ситуация, в която даден човек недочува по медицински причини. Срв. например в следното изречение: „Напоследък нещо недочувам”, тоест „имам ИЗОБЩО намалени слухови способности”.

4. В контекста на изречението Мъжът не дочуваше ясно какво точно си говорят в другата стая глаголът „дочувам” спокойно може да бъде заменен от глагола „виждам” и изречението с минимална редакция да придобие следния вид: Мъжът не виждаше ясно какво точно се случва  в другата стая.

Кой каза, че хората не се интересуват от добрия български?

„Незнам“ от Marfa

Нови слайдове в SlideShare

За деепричастието (-ЙКИ) с много примери.

За гласните и съгласните в българския език – подредено като за студенти.

Грабвайте спрейовете!

Отдавна ми се клати в главата гадният израз „охраняем паркинг“, отдавна обсъждаме с Борислав, че е време да изпълним неговото (на Борислав) намерение: да нарамим по една торбичка спрейове и да започнем поправяческа война – последователно поправяне навсякъде.

Но тъкмо днес прочетох едно стихотворно произведение, гарнирано с подходяща снимка (мястото е http://uzumaki-bla.blogspot.com/, ама вие си намерете стихчето и невероятно точната му илюстрация) и това даде тласък да си кажа най-сетне.

„Охраняем“ – ‘може да бъде охраняван, бива охраняван понякога, подлежи на охраняване’. Нали се сещате? МОЖЕ ДА БЪДЕ (И ПОНЯКОГА Е!) ОХРАНЯВАН. Точно това причастие на -м не предвижда задължителност на охраняването. Навсякъде весело и честито си пише „охраняем паркинг“ – във вид на жалостен остатък от соцбюрократщината, която и тук се проявява в един от задълго крепените в езика ни русизми.

Довърши ме обаче един по-подробен надпис „ОХРАНЯЕМ ПЛАТЕН ПАРКИНГ“.

Така значи: възможно е да ни охраняват автомобилите – евентуално и ако искат, обаче плащането е категорично и фактологично! Ей, собственици велики и превелики предписатели от общините, трябваше да напишете или „охраняем платим паркинг“, та клиентът да си прецени дали да плаща – евентуално и ако иска, или „охраняван платен паркинг“, така че всеки да знае: това тук наистина се охранява, заради което си заслужава да се плати.

Грабвайте спрейовете, както препоръчва Борислав. Вече е поръчал на децата да му купят.

BULB322 Добрият български език

Представяне на основния курс по съвременен български език за студенти от втори курс на бакалавърската програма „Език и литература“ на Нов български университет.

Добрият български език: Power Point Presentation

Да обявиш нещо за добро е нравствена оценка, а да го обявиш за правилно – нормативна, оценката на „размахания пръст“.

Може ли да се прокара мост между двете оценки?

Нашата изходна позиция в този курс е следната: правилно е това, което е добро.

Как тази нравствено-нормативна оценка се прилага по отношение на нашето основно средство за комуникация като българи – българския език?

Да се изразяваш добре чрез езика, означава да се изразяваш успешно.

Да се изразяваш успешно, означава да се изразяваш разбираемо за събеседника си.

Да се изразяваш разбираемо, означава да не затрудняваш чрез словесното и цялостното си символно поведение събеседника си.

Не затрудняваш събеседника си тогава и само тогава, когато се изразяваш грамотно.

ГРАМОТНОТО ИЗРАЗЯВАНЕ Е ОСНОВНИЯТ ПРОБЛЕМ, РАЗГЛЕЖДАН В ТОЗИ КУРС!

СЛЕД ЗАВЪРШВАНЕТО НА 60-ЧАСОВИЯ КУРС СТУДЕНТИТЕ ЩЕ:

1. Познават най-общо дяловете на българската граматика, фонетиката и фонологията, текстовата лингвистика, социо- и психолингвистиката, антропологичната лингвистика и дискурсния анализ.

2. Познават основните правописни и изговорни норми на съвременния български книжовен език.

3. Знаят основни исторически факти за българския език.

4. Умеят грамотно да съставят писмен текст на български език.

5. Умеят грамотно да говорят на български език.

6. Умеят грамотно да разговарят на български език.

ПРОГРАМА

1. Какво се има предвид под определението „добър“?

2. Кога една употреба на езика е добра?

3. Какво се крие под наименованието „български език“?

4. Добрият разговор (диалог).

5. Доброто изразяване чрез говорене.

6. Доброто изразяване чрез писане.

7. Доброто изразяване чрез текстове.

8. Добрият абзац (параграф) като градиво на доброто изразяване чрез текстове.

9. Доброто изречение като градиво на добрия абзац (параграф).

10. Изречение и изказване.

11. Видове изречения по състав.

12. Видове изречения по цел на изказване.

13. Думите като градиво на изречението. Видове думи: назоваващи, заместващи и служебни.

14. Части на изречението и части на речта.

15. Части на речта, изразяващи позицията на подлога в изречението.

16. Части на речта, изразяващи позицията на сказуемото в изречението.

17. Части на речта, изразяващи допълненията в изречението.

18. Части на речта, изразяващи обстоятелствените пояснения в изреченията.

19. Части на речта, изразяващи определенията и приложенията в изреченията.

20. Функция на служебните думи в изречението.

21. Думите от съдържателна гледна точка. Семантични отношения между думите и изразите: синонимия и антонимия. Същност на паронимията и омонимията. Омофони и омографи.

22. Думите от словообразователна гледна точка: прости и сложни думи.

23. Морфемата като минималния езиков знак.

24. Звукове в българския език. Класификация на звуковете.

25. Буквите в българския език. Съотношение между звук и буква. Правописни принципи. Съвременният български правопис като проява на морфологичния правописен принцип.

26. Небуквените знаци в българския писмен текст.

27. Основи на българската пунктуация.

28. Научни раздели, описващи строежа на българския език. Синхронни раздели: граматика (= морфология + синтаксис), фонетика, лексикология, словообразуване.

29. Диахронни раздели: история на българския език, диалектология, палеография.

30. Научни раздели, описващи употребата на българския език: социолингвисткика, етнолингвистика, антропологична лингвистика, текстова лингвистика, дискурсен анализ.

ЗаплакАл или заплакЪл? ЧукнАл или чукнЪл? РекАл или рекЪл? РазтресАл или разтресЪл?

„Да, записъл съм си, но когато се видяхме с колегата, …“. Тези думички от писмо, което получих напоследък, ми напомниха, че трябва да дадем тук някой и друг бърз „джокер“ за писането на причастията , завършващи на –л.

Не се плашете от термина „причастия“ – всички ги знаете и ги използвате непрестанно: ту като съгласувани определения (измити стъкла, отворена врата, изветрял коняк и пр.), ту като въвеждащи по-голяма цялост от думи в изречението, която също нещо определя или уточнява (Студентите, платили до 8 февруари 2008, получават бонус от… ; Това кресло, изнесено на слънчевия балкон, за стареца беше и планината, и морето… ; Арестантът, пребит от самозабравили се полицаи, почина вчера в… ; Разпознах в младежа, трескаво тъпчещ парите по джобовете си, нашето съседско ангелче, което…), ту по друг начин. Е, има и едно деепричастие, което ще упомена за пълнота на списъка: Малкият се оглеждаше за подкрепа, хлипайки ту по-силно, ту по-слабо в зависимост от погледа, който му отправяха…

Причастията, които завършват на –л, са минали деятелни (т.е. активни). В българския език се използват много често в състава на различни форми на глаголни времена – деятелят (в изречението – маркираният за подлог) е извършил нещо: Няма да взема тази книга, вече съм я прочел. / Черитата ги е купил вуйчо ти – специално за теб! / Да съм се напиел – всичко съм щял да забравя! / Скокнал Зайко, чукнал си крачето на камък и заплакал…

Е, добре, заплакАл или заплакЪл? ЧукнАл или чукнЪл? РекАл или рекЪл? РазтресАл или разтресЪл?

Първи „джокер“ (по-труден, но ясно обясняващ защо и как):

Ключето е формата минало свършено време.

• Ако глаголът в 1 л., ед.ч., минало свършено завършва на –а-х, миналото деятелно причастие има -а- пред –л: заплакАх – заплакАл; чукнАх – чукнАл; седнАх – седнАл; тръгнАх – тръгнАл; записАх – записАл; тичАх – тичАл..

• Ако глаголът в 1 л., ед.ч., минало свършено завършва на –о-х, миналото деятелно причастие има -ъ- пред –л: занесох – занесЪл; пекОх – пекЪл; дойдОх – дошЪл; извлякОх – извлякЪл; потресОх се – потресЪл се; влязОх – влязЪл…

Интуитивно, без много знаене на разни „граматики“ българинът с майчин български е наясно, че втората серия примери не са много: глаголите с -нес- (донеса, отнеса, изнеса, поднеса, пренеса, допринеса, занеса и под.); глаголите с -ляз-/-лез- (вляза/влезе, изляза/излезе, сляза/слезе); глаголите от влека/влече/влякох с -влек-/-влеч-/-вляк- и сека/сече/сякох със -сек-/-сеч-/-сяк- (привлека/привлече/привлякох, отвлека/отвлече/отвлякох, насека/насече/насякох, разсека/разсече/разсякох); глаголите с -трес- (треса, разтреса, потреса, изтреса), глаголите от пека/пече/пекох и тека/тече/текох (изпека, препека, припека, разсека, изтека, протека); глаголите от дойда/дойдох и отида/отидох (придойда, разотида). Да не забравяме и облека/съблека/преоблека/досъблека, които всъщност са от основата -влек-/-влеч-/-вляк-, но са си загубили -в-то.

Втори „джокер“ (по-лесен и по-бърз, казващ само как):

Ключето е бързото образуване на форми наум: за женски род, за среден род или за множествено число (или, ако сте много бързи, и трите) –

• Питате се: –ал или –ъл да пиша за донесал/донесъл? Бързо: как казвам за жена – тя донесала или тя донесла? Щом подозрителният гласен звук изпада, изчезва от формата за женски род, значи в мъжки род е –ъл: донесла – донесъл. И така: изтекал/изтекъл? Бързо: как казвам за много срокове – сроковете изтекали или сроковете изтекли? Значи в мъжки род е –ъл: изтекли – изтекъл.

• Питате се: –ал или –ъл да пиша за проплакал/ проплакъл? Бързо: как казвам за бебе – то проплакло или то проплакало? Щом подозрителният гласен звук не изпада от формата за среден род, значи в мъжки род е –ал: проплакало – проплакало. И така…