1. Неколкостотин и няколкостотин? Отг.: НЕКОЛКОСТОТИН, защото думата има едно ударение и се активира правилото за променливо „я“.
2. Деветка или девятка; десетка или десятка? Отг.: ДЕВЕТКА, ДЕСЕТКА (от ДЕВЕТ, ДЕСЕТ).
3. Омиротварявам или умиротворявам? Отг.: ОМИРОТВОРЯВАМ, защото, след като ме ОМИРОТВОРЯТ, почти съм УМРЯЛ, но не съвсем.
4. БИЗНЕСАДМИНИСТРАЦИЯ или БИЗНЕС АДМИНИСТРАЦИЯ? Отг.: и двата варианта, като предпочитанията са към втория вариант – РАЗДЕЛНО писане. Същото важи за сложни думи, започващи с РОК, ВИДЕО, АУДИО, както и всички останали първи компоненти в сложните думи (?) от небългарски произход, които могат да се употребяват самостоятелно.
5. Има ли думата МЕДИЯ множествено число? Отг: Да – има: МЕДИИ.
6. В кои случаи пред съюза И се пише запетая? Отг:: Когато преди него в изречението има подчинено изречение, обособена част или вметната дума (вметнат израз), които изискват поставяне на затварящ ограждащ препинателен знак.
7. ПОРАСНА, НАРАСНА или ПОРАСТНА, НАРАСТНА? Отг:: Тук се плаща данък на т. нар. „фонетичен правописен принцип“ и етимологично правилното „Т“ се изпуска. Необяснимо е обаче защо не се изпуска във ВЕСТНИК…
8. ИНОГУРАЦИЯ, ИНАУГУРАЦИЯ или ИНАВГУРАЦИЯ?
9. СПРЕНИЯТ или СПРЯНАТА от Русия ГАЗ? Отг.: СПРЕНИЯТ ОТ РУСИЯ ГАЗ.
Езикови въпроси за Борислав Георгиев
Здравейте
Ето няколко въпроса, на които ще ми е интересно да науча мнението ви. Ще се радвам и на свободен коментар по теми, свързани с отговорите, както намерите за добре.
1. Намаляне и намаляване
Намирате ли смислова разлика в двете думи? Каква?
Ако имате фирма за намаля(ва)не на нещо (например на дрехи), с кое от двете бихте рекламирали услугата си?
2. Запетаи
Има ли запетаи в следните примери:
2а
Отворих хладилника и пералнята[,] и покривът на съседната отлетя.
Отворх хладилника[,] и покривът на съседната къща отлетя.
2б
За повече информация[,] щракни тук.
Щракни тук[,] за повече информация.
2в
Като дойде[,]? не пита.
To[,] като дойде[,]? не пита.
2г
За да отвориш вратата[,] натисни дръжката.
2д
Натисни дръжката[,] за да отвориш вратата.
2е
Не трябва да спориш с него[,] за кого е хубавата руса мадама на бара.
3. Главни букви или малки букви
Има ли „правилен“ начин да се напише следното:
За да полетиш в облаците, би могъл да вземеш LSD; [иИ]ли да се влюбиш; [иИ]ли да скочиш над тях от самолет.
4. Многозначност на изрази
„Нормално“ ли е да се очаква изразът „Гласова настройка“ по-долу да носи съответните смисли?
Има ли механизъм в езика, с който по стегнат, къс начин да се разграничат различните възможни значения на този израз?
Или те могат да се разграничават само по контекст?
Гласово командване = командване на робот с глас
Гласово настройване = настройване на гласовите команди = настройваме робота как да реагира на гласовите ни команди. За целта например бърникаме в платките на робота.
Гласово настройване = гласово настройване на гласовите команди = посредством гласа си настройваме робота как да реагира на командите ни.
5. Инфинитив на глагол
Има ли официално в днешния български нещо, което се нарича (т.е. е) инфинитив на глагол, а не просто да се „ползва като“ инфинитив?
Още малко:
6
Усеща ли се смислова разлика или подчертаване на различен смисъл (поради словореда) в следните изречения:
Не обръщай внимание на въпросителните.
На въпросителните не обръщай внимание.
7
Трябва ли в следните изрази определението да се образува по друг начин, а не по използвания:
оперативен белег (белег от операция)
оперативен протокол (протокол от протичането на операцията)
оперативна памет (чип памет, която се ползва за операции)
компютърна операционна система (защо не оперативна система)
1. Намаляне и намаляване
Намирате ли смислова разлика в двете думи? Каква?
Ако имате фирма за намаля(ва)не на нещо (например на дрехи), с кое от двете бихте рекламирали услугата си?
Отглаголно съществително „намаляне” не е регистрирано в речниците. Има глаголи „намалявам” и „намалея”.
2. Запетаи
Има ли запетаи в следните примери:
2а
Отворих хладилника и пералнята[,] и покривът на съседната отлетя.
Отворих хладилника[,] и покривът на съседната къща отлетя.
Няма запетаи.
2б
За повече информация[,] щракни тук.
Щракни тук[,] за повече информация.
Запетаите са правилни: За [да получиш] повече информация,…
2в
Като дойде[,]не пита. – правилно
To[,] като дойде[,]не пита. – правилно
2г
За да отвориш вратата[,] натисни дръжката. – правилно
2д
Натисни дръжката[,] за да отвориш вратата. – правилно
2е
Не трябва да спориш с него за кого е хубавата руса мадама на бара. – без запетая
3. Главни букви или малки букви
Има ли “правилен” начин да се напише следното:
За да полетиш в облаците, би могъл да вземеш LSD; и/или да се влюбиш; и/или да скочиш над тях от самолет.
4. Многозначност на изрази
“Нормално” ли е да се очаква изразът “Гласова настройка” по-долу да носи съответните смисли?
Има ли механизъм в езика, с който по стегнат, къс начин да се разграничат различните възможни значения на този израз?
Или те могат да се разграничават само по контекст?
Гласово командване = командване на робот с глас
Гласово настройване = настройване на гласовите команди = настройваме робота как да реагира на гласовите ни команди. За целта например бърникаме в платките на робота.
Гласово настройване = гласово настройване на гласовите команди = посредством гласа си настройваме робота как да реагира на командите ни.
Само по контекста.
5. Инфинитив на глагол
Има ли официално в днешния български нещо, което се нарича (т.е. е) инфинитив на глагол, а не просто да се “ползва като” инфинитив?
„да”-формата (трябва да отида) изпълнява функцията на инфинитив.
8
Съществува ли посочената по-долу смислова разлика в изразите:
четено писмо = човекът е чел писмото, но може и да не го е прочел цялото
прочетено писмо = човекът е прочел цялото писмо
Като изключим тази (евентуална) смислова разлика, има ли нещо лошо в някой от двата израза:
Отбелязване на писмото като четено
Отбелязване на писмото като прочетено
10.
В потребителския интерфейс на различни компютърни програми например в менюто „Файл“ например срещаме тук „Запиши“, там — „Запис“, а на трето място — „Записване“.
Съществува ли ясно езиково съображение кое от трите е по-подходящо?
11.
Съществува ли дисциплина, която да се занимава със психологическия ефект на различните формулировки на едно и също нещо?
Ще илюстрирам с пример:
Преди 6-7 години преведох една програма на български.
Понеже някой друг доброволец вече я беше превел донякъде, по инерция я допреведох в стил „Отвори“, „Запиши“ и т.н.
Известно време ползвах превода си и той започна да ме дразни и потиска.
В един момент ми хрумна да заменя „Отвори“ с „Отваряне“; „Запиши“ със „Записване“ (и почти веднага след това — със „Запис“) и т.н.
Тогава усещането ми за напрегнатост отслабна, представих си цялата програма по този начин, направих я… И напрежението изчезна.
Т.е. имам някакво „психологическо“ съображение срещу „заповедните“ форми „Отвори“, „Запиши“. А именно — „Отваряне“, „Запис“ ми се струват по-неутрални, по-ненатоварващи.
Но не знам доколкото това съображение е валидно за всички или само за някаква „малка група от хора като мен“.
Иначе като цяло в превода на софтуер днес се ползват и двата подхода. Приема се обаче, че в рамките на даден проект трябва да се ползва само единия от двата стила.
Вашият конкретен пример, Миро, е много благодатен. В началото на компютърната ера (имам предвид ерата на персоналните компютри), радостни от страхотното си постижение, грандомани – както винаги – софтуеристите бяха направили така, че компът се обръщаше към човека с фрази като „Как се казваш?“ – запаметява те и те започва: „Здравей, Пешо! Аз съм твоят персонален компютър ХХХ56473! Как си днес?“ и пр., и под. Скоро се установило, че хората се чувстват потиснати по неясна причина. Психолингвистиката, лингвистичната прагматика, лингвистичната наука изобщо изясни причината – така се създава неверният свят на доминация от страна на компа. А той е просто оръдие на труда, високософистицирана мотика, да речем. Затова отдавна тези персонални обръщения са отишли в историята. Нали не е много увеселяващо собствената ти мотика да ти дава команди: „Отвори“, „Запиши“? С английския е лесно – не можеш да разбереш канкретната дума в дадения момент какво играе: глагол ли е, съществително ли е, прилагателно ли е – защото няма изречение, а там само изречението решава ролята на поредицата от знаци със съответна семантика. На англоговорещия не му пречи.
Здравейте,
!
искам да ви попитам спадат ли думите „броколи“ и „мюсли“ към групата на имащите само множествено число, или в българския език са в среден род? Често ги срещам членувани като „мюслито“ и „броколито“, което, честно казано, ми звучи неестествено.
Предварително ви благодаря и ви желая весели празници, неотслабваща безкомпромистност към българската езикова култура и още много публикации по темата
Здравейте!
Аз лично ги възприемам като съществителни, които са само в множествено число. Неформално, естествено, бихме могли да кажем „мюслито“, „броколито“, въпреки че аз не съм чувал подобна употреба. Както не съм чувал и „мюслите“ и „броколите“.
Весели празници!
Благодаря Ви за бързия отговор!
Много благодаря.
Това е първото и единствено изявление на специалист по този въпрос, което срещам
Аз ще си потърся матерали по темата в нета, но ако можете да ми предложите нещо подръка (вкл. на хартия), ще се радвам много
Не знам дали е удачно просто да коментирам, ако не е – изтрийте.
Но пък „дърпане“ и „бутане“ сигурно биха звучали доста странно.
Аз не съм се потискал от начина, по който ми „говори“ компютърът, било на български или английски, но често съм се дразнил (като че ли по сходен начин) на „дръпни“ и „бутни“ лепенките по магазините. Мисля си „те пък ще ми кажат какво да правя!“
Иначе, относно последната дискусия, според мен на английски са точно в повелително наклонение, т.е. close не е „затварям“ или „затваряне“, а „затвори“, друг е въпросът, че формата съвпада.
Доколкото знам, във всички езици, в които има инфинитив, в интерефейса ползват него, а не повелително наклонение.
Френски, испански…
Освен това има известна разлика — вртата не се отваря сама и потребителят трябва да получи указание какво да направи.
А за указания в софтуера всички си ползват повелитено наклонение, обикновено в учтива форма (например „Извадете диска и рестартирайте системата“).
Дръпни/бутни според мен просто са разговорни („неучтиви“) указания.
Ако обаче на вратата имаше бутон за отваряне, на него можем да очакваме да пише „Отваряне“.
А ако имаше два бутона, на единия можеше да пише „Отваряне навътре“, а надругия — „Отваряне навън“.
Мен затова ми е любопитно как точно са направени изследванията, с каква методология и доколко са потвърдени — понеже в известен смисъл е въпрос на възприятия (логически могат да се оправдаят и двата подхода)
Към коментара на Борислав. Не си се потискал, защото не си изпадал в тази ситуация – тя е доста отдавна отминал етап. Въпросът е, че именно тази „свръхпесонификация“ на машината и човешките реакции към нея са променили нещата. В днешните „заповеди“ просто виждам отблясъци от тази нагласа на програмистите.
Към Миро. Точните изследвания са труднодостъпни – аз самата съм слушала тяхното описание от български психолози.
За оправдаването на двата подхода – да си спомним за ХАЛ и САЛ от „Една одисея…“ и „Втора одисея…“ на Артър Кларк.
Вярно е, че да се оправдват два подхода едновременно не уледнява нещата.
Затова е и важно специалистите ясно да артикулират решаващото предимство на единия, ако такова изобщо има.
С превод като любител се занимавам от 2001 г. Бил съм свидетел и участник в доста езикови спорове сред преводачите на свободен софтуер. И аз, и те сме търсили всякакви материали по въпроса.
Отговорът на Борислав тук е първото писмено сведение от специалист по този въпрос, което срещам в нета.
Добреее, значи ще питам и психолози, имам няколко познати…
Между другото, каквото и да казват тези изследвания, българизираната XP е с повелителни. Vista също е с повелителни, не бих се учудил ако и Mac излезе с повелителни, ако е директно направен по препоръките за англоезичния интерфейс.
Засега изглежда само средата KDE и някои отделни приложения държат на отглаголните. От по-големите играчи изглежда единствено продуктите на Google си падат по отглаголни…
Изглежда в крайна сметка силовият подход ще реши нещата