От Георги Календеров

След като преживее шока и ако не си е излязъл още в първите 15 минути на представлението, зрителят може да стигне до прозрението, че “Калигула” всъщност е значимо художествено произведение. Най-напред той, разбира се, е порнофилм, хард порно. “Калигула” е осъществената мечта на издателя на “Пентхауз” Боб Гучионе да направи естетско, красиво порно, доколкото в един полов орган може да има нещо красиво.
Гучионе е твърде ревнив към рожбата си, затова предпочита по средата на снимките да уволни великия режисьор Тинто Брас, само и само идеята му да не се накърнява.
После “Калигула” е исторически филм. Дава ни детайлна представа за това какви ги е вършил най-шантавият държавник на всички времена. Корабът-бардак, стадионът на императора и страшната машина за рязане на глави например са кажи-речи автентични. Това не са просто някакви декори от някакъв Данило Донати, носител на три оскара. Това е история. Нашата история.
След това “Калигула” е филм за философията на властта. Тиберий Цезар обяснява на осиновения си син Калигула, че властта и удоволствието са нещо много по-важно от любовта. Но за кого е това удоволствие? Филмът разглежда властта именно като здраво ебане. Така е било тогава. Така е и днес. Разликата е в това, че днес ние сякаш избираме кой да ни ебе. Избираме си държава. И тя от своя страна - какво да прави - ебе ни. Толкова брутално, колкото е показано във филма. Държавата не може да съществува, без да всява страх. Държава без насилие върху своите поданици не е държава. И тъй нататък. Има много да се мисли по тая тема.
“Калигула” е и филм за забранената любов. Цялото това многообразие в голяма степен се дължи на актьора Малкълм Макдауъл (”Портокал с часовников механизъм”), който може да бъде едновременно влюбен, луд, страшен, чаровен, властен и прочие и прочие.
Още много работи е “Калигула”. Вече цели 20 години се водят спорове по него. Абсолютен факт е, че за това време филмът не е намерил аналог. Няма “Калигула 2″. Но най-интересното е в ефекта, който той произвежда днес и тук. В България.
Филмът (гледан от мнозина на видео) върви и в салона, а така трябва да бъде с всяко художествено произведение. От “Емануела” насам не са давали такова хард порно на широк екран. И изведнъж, през 2000-та година идва “Калигула” и ти казва “Такъв съм аз, такива сте и вие”. Целта ми е да ви побъркам от гнус, от възбуда и от мислене. Някои, да, напускат салона. Бесни, че така са ги подвели. Тях, моралните, дето не пикаят, а пишкат. И си мислят, че са “Повече от “Калигула”. Те стават част от филма.

да (се) почерпите!

а най-паче ние да почерпим

смешен плач, смешни претенции

Едно бързо търсене в гугъл ми дава следните научни източници:

Society of Linguistic Anthropology
http://linguisticanthropology.org/

Anthropological Linguistics (journal)
http://www.indiana.edu/~anthling/