Ако цитатът е отделен, ако е изписан в самостоятелно изречение, точката е вътре в кавичките. Пример: Много интересни неща се казаха. „Иванов е в дъното на това недоразумение, колеги.“ Това беше например твърдението на Стоянов.

Ако цитатът е „вграден“ в друго изречение, остава точката на това друго изречение – и то извън кавичките, а вътре в тях точката отпада. Пример: Много интересни неща се казаха. Стоянов например заяви: „Иванов е в дъното на това недоразумение, колеги“. Тази точка „затваря“ изречението „Стоянов например заяви“.

Ако цитатът е във вътрешността на изречение, точка също не се пише. Пример: Той казва всеки ден едно и също – „Излизай навреме, момчето ми“, и не престава да го повтаря.

И накрая – ако цитатът завършва с друг знак за край на изречение (! / ? / …/ ?!), тогава знакът се изписва вътре в кавичките, независимо дали е накрая, в средата или в началото на другото изречение, в което е „вграден“.

Правилно е да бъде написано „Обичайте „Струма“ – благоевградскиЯ вестник“

„Обичайте“ си има подлог – „ВИЕ“. Кого да обичаме? Какво да обичаме? Призовават ни да обичаме „благоевградскиЯ вестник“.

„Недочувам“ е цялостно състояние на слуха. „Не дочувам нещо си“ е моментоното положение, че в момента не успявам да дочуя, въпреки че със слуха съм добре! Весел ден Ви желая!

Имам конкретен въпрос – пиано бар или пиано-бар се пише? Членувам си го пиано-барът, обаче в същото време между двете съставки на думата не виждам пряк смисъл, не са равноправни според мен (не е като „кафе-сладкарница“, където двете думи са свързани по смисъл, а при „пиано бар“ пианото не е едновременно с това „и бар“, както и обратно, защото в единия случай става дума за заведението „бар“, а в другия – за музикалния инструмент…?).

Нещо, което е променено в стандарта от 2002 г. спрямо стандарта от 1983 г., е изписването на някои сложни думи.

Тази проверка с членуването (като „бебе-мамутът“ или „бебето мамут“, „къща-музеят“ или „къщата музей“) вече не е универсална проверка. Защото се възприема РАЗДЕЛНО писане (сиреч с шпация) на съчетания от две думи, при които съчетания първата е най-често чужда по произход, но е възприета в българския език като съществително име и може да приеме определения или да се членува. Като „пиано“, „бизнес“, „рап“ (Пианото трябва да се акордира. Бизнесът му не върви. Рапът ми е любимата музика.) Така че новият стандарт изисква „бизнес план“, „пиано бар“, „рап изпълнители“ и пр.

За мен това е една добра, демократизираща употребите в езика ни придобивка. Всъщност става дума за несъгласувани определения по модел, взет от английския език. В противоречие със славянския модел, който изисква „бизнесов план“, пианов бар“, „рапови изпълнители“. Но българският винаги е бил отворен за съседски и несъседски влияния, най-често към добро. Да видим например уникалната липса на падежни окончания и ще настъпи спокойствие в душите на онези, които си служат по отношение на езика ни с дихотомии от типа „чист/мръсен“.

„Как е правилно – 1-во или 1-о, 2-ро или 2-о, 3-то или 3-о, 4-то или 4-о (за 5, 6, 7, 8, 9, 10 и т.п. е ясно че към цялото число – например 5 (пет), се добавя само окончание – -а, -и и т.н. – 5-и, 6-и, 7-и, 8-и…)? Виждам изписани и 1-во и 1-о и т.н. и затова питам дали са „дублети“ (?)…“

Ето отговора на този въпрос: не е коректно изобщо да се пише така. Ключът дали едно изписване с цифри се чете като редно, или като бройно числително не е в тези „добавки“ след тире. След тире можете да изпишете само определителен член: 70-те / 5-ят /2-то и пр.

Ключът е в следните елементи (графични и неграфични, смислови):
(1) Българската традиция е да изписваме редните с главни букви на латиница (ХІХ, ХVІІІ и пр.). Тогава, естествено, ще е недопустимо да се „повтаря“ сричка. „І-ви“ всъщност ще трябва да се почете „първи-ви“, нали.
(2) Когато искаме да посочим, че с арабски цифри е изписано редно, поставяме точко като грефичен знак – „Учебник по биология за 9. клас“ например.
(3) Думи ключове, които правят точката излишна, защото самите те дават знак, че се чете редно числително име: век, година, април, януари и пр.

Накрая мога да посоча, че наистина ко-текстът е най-мощното средство за разбиране на отделната единица и няма нужда от „патерици“ като 1″-во“ или 1″-о“ – подобно изписване вече и не влиза в стандарта. Ако трябва да изпишем „първо“, ще бъде „1.“

Весел ден и ще продължим с отговорите на Вашите изключително ценни въпроси.