Проблемът възниква във връзка с това, че в българските клавиатури няма клавиш за ударена буква „и“ и по традиция, когато трябва да напишем тази форма, я изписваме с буквата „й“. След това при предпечата имало огромни проблеми при промяната на „й“ в ударено „и“.
Кратката форма „й“ произлиза от пълната дателната форма „неЙ“ (на нея).
Кратката форма „му“ произлиза от пълната дателна форма „неМУ„(на него).
Очевидно е, че графичната логика изисква кратката дателна форма за женски род на личното местоимение да се изписва с буквата Й.
Мотивите, с които е възприето тази форма да се изписва с ударена буква „и“, е, че не е ясно как точно да се озвучи буквата „й“. Всъщност, може да се приеме конвенцията, че буква „й“ между две шпации (в тази позиция буквата „й“ еднозначно посочва въпросната кратка дателна форма) се произнася като звука „и“ и с това да се реши проблемът.
