Напоследък все по-често получавам писма, започващи със „Здравейте, колеги,…“, „Здравей, Георги,…“, дори когато влизам в профила си в WordPress, има съобщение „Здрасти, Георги!“. Според мен поставянето на запетая след поздрава не е правилно, имам спомени, че така са ни учили в училище. Бихте ли дали някакво правило къде да се поставят запетаите при подобни обръщения?
Случайно попаднах на този блог и много ми хареса. Старая се и аз да пиша грамотно
Здравейте, Георги! Запетая или запетаи винаги обграждат обръщението. Спомените ви са станали с времето огледални – не е имало период, в който тези запетаи да са липсвали – според стандартната писмена норма.
Ето как:
Георги, как си? Как си, Георги? Как си днес, Георги, след снощните късни разговори?
Мили дечко, пиша ти днес…
Пиша ти днес, драга ми Пепина, защото…
Не мога да не Ви обърна внимание, уважаеми г-н Петров!
Виждате, че всъщност обръщението е обградено винаги: в началото на изречението двата знака са ГЛАВНАТА БУКВА И ЗАПЕТАЯТА.
В средата – ДВЕТЕ ЗАПЕТАИ.
В края – ЗАПЕТАЯТА И ЗНАКЪТ ЗА КРАЙ НА ИЗРЕЧЕНИЕ – точка, възклицателен или въпросителен знак, многоточие.
Аз съм привърженик на грамотното писане! И не само в Интернет, а изобщо – отнася се и за печатното (и ръкописно) слово…
Първите ми впечатления за неграмотно писане датират от времето (началото на 90-те години на миналия век), когато започна масовото въвеждане на текст с помощта на текстообработващи програми на персонален компютър… В ония години се разви бурна „издателска“ дейност (от страна на печатарите, така да се каже, след като е сравнително лесно сдобиването с издателски права) и от „икономически“ съображения, съкратиха „бройката“ коректор, по-точно функциите й… А всъщност мнозина от тях са чисто и просто търговци на печатарски изделия и почти нямат никаква обща култура… Те са „предприемчиви“, „прагматични“ хора (които знаят как „да вадят“ пари) и изобщо не им е до такива „дреболии“ и „незначителни неща“ като правилния правопис… Познавам доста, ужким образовани, хора, които не могат да правят разлика между издателсво и печатница…
Явлението има доста по-дълбоки корени…
Напоследък все по-често получавам писма, започващи със „Здравейте, колеги,…“, „Здравей, Георги,…“, дори когато влизам в профила си в WordPress, има съобщение „Здрасти, Георги!“. Според мен поставянето на запетая след поздрава не е правилно, имам спомени, че така са ни учили в училище. Бихте ли дали някакво правило къде да се поставят запетаите при подобни обръщения?
Случайно попаднах на този блог и много ми хареса. Старая се и аз да пиша грамотно
Здравейте, Георги! Запетая или запетаи винаги обграждат обръщението. Спомените ви са станали с времето огледални – не е имало период, в който тези запетаи да са липсвали – според стандартната писмена норма.
Ето как:
Георги, как си? Как си, Георги? Как си днес, Георги, след снощните късни разговори?
Мили дечко, пиша ти днес…
Пиша ти днес, драга ми Пепина, защото…
Не мога да не Ви обърна внимание, уважаеми г-н Петров!
Виждате, че всъщност обръщението е обградено винаги: в началото на изречението двата знака са ГЛАВНАТА БУКВА И ЗАПЕТАЯТА.
В средата – ДВЕТЕ ЗАПЕТАИ.
В края – ЗАПЕТАЯТА И ЗНАКЪТ ЗА КРАЙ НА ИЗРЕЧЕНИЕ – точка, възклицателен или въпросителен знак, многоточие.
Ааа, Марфа си е поддръжник на грамотното писане от доста време.
Поздрави за хубавия и полезен блог! Пожелавам ви успех!
Аз съм привърженик на грамотното писане! И не само в Интернет, а изобщо – отнася се и за печатното (и ръкописно) слово…
Първите ми впечатления за неграмотно писане датират от времето (началото на 90-те години на миналия век), когато започна масовото въвеждане на текст с помощта на текстообработващи програми на персонален компютър… В ония години се разви бурна „издателска“ дейност (от страна на печатарите, така да се каже, след като е сравнително лесно сдобиването с издателски права) и от „икономически“ съображения, съкратиха „бройката“ коректор, по-точно функциите й… А всъщност мнозина от тях са чисто и просто търговци на печатарски изделия и почти нямат никаква обща култура… Те са „предприемчиви“, „прагматични“ хора (които знаят как „да вадят“ пари) и изобщо не им е до такива „дреболии“ и „незначителни неща“ като правилния правопис… Познавам доста, ужким образовани, хора, които не могат да правят разлика между издателсво и печатница…
Явлението има доста по-дълбоки корени…