http://www.dnes.bg/article.php?cat=1&id=52755
Този клип може да отговори на въпроса защо МОН не пожела да се съобрази с установената световна практика за съответен (от 65% до 75%) процент положителни резултати за определяне на границата между скъсан и успял. Преди години един от министрите (чрез своя иначе неглупав зам.-) ни обясни, че предлаганият от МОН процент 25% (!!!) бил наложителен по политически причини (!!!). Разбира се, ако такова нещо – 25% – цъфнеше на страницата на българска образователна институция, немалко специалисти и съвсем всички преподаватели от по-подредените страни щяха да се смаят и/или да се смеят…
След като комисията ни (10-ина души) подписа своя продукт с особено мнение относно процентите, сегашните „експерти“ от въпросното министерство измислиха процедура, която противоречи на всякаква логика: те превърнаха матурата, която по презумпция е тест критерий (сиреч изпитваните се оценяват въз основа на определени критерии за придобитите знания и най-вече умения) в тест норма (сиреч изпитваните САМО СЕ ПОДРЕЖДАТ ПО ПОСТИЖЕНИЯ В РАМКИТЕ НА КОНКРЕТНАТА ГРУПА ЯВИЛИ СЕ). Достатъчно беше май хлапетата да се спазарят тихомълком да дават до 10 правилни отговора и на следващата година щяхме да видим терцата на 10%.
Превръщайки един сертифициращ цели 4 години труд изпит в панаирно-пазарна сделка, от МОН съобщиха на цял свят (защото, нали образователната колегия в Европа не спи!), че няма дефинирани изисквания за минимум знания и умения на изхода от българското средно школо.
Та – горното клипче обяснява защо МОН не се грижи дори за имиджа си вече. Защото именно безумните и неосъобразени с днешния ден учебни програми и учебни практики доведоха до отвращението от школото на тези говедца, при които липсата на домашно възпитание избива в наистина говеждо поведение.
Здравейте,
Радвам се да видя добре обяснен смисъла от тазгодишните матури. Имам предвид текста с главни букви – “…изпитваните САМО СЕ ПОДРЕЖДАТ ПО ПОСТИЖЕНИЯ В РАМКИТЕ НА КОНКРЕТНАТА ГРУПА ЯВИЛИ СЕ).”
Много малко от коментиращите темата разбират разликата между двата вида тестови резултати (тест-критерий, и тест-норма, да използвам Вашите наименования поради липса на по-добри термини). Но не разбирам защо по презумпция матурите трябва да са от първия вид. Също така, не ми е ясно за каква световна практика за минимален процент положителни резултати говорите. В смисъл, световната практика е огромна и изключително разнообразна, и едва ли може да се каже, че има консенсус по въпроса.
Предолагам също така са Ви ясни мотивите, поради които МОН реши да подходи именно по този начин, а не да зададе предварително твърда долна граница за броя отговори необходими за оценка ‘Среден’. Критикуването на схемата за трансформация на точките в оценки без да се обсъждат тези мотиви е малко несериозно.
С най-добри пожелания,
EduEntusiast
Благодаря за коментара, Калине! Хубаво е, че сте EduEntusiast. То тогава аз съм МногоEduEntusiast. Но в никакъв случай не съм МОН_EduEntusiast.
Не искам да разводнявам целта на сайта (тя e по-скоро „езикови бележки“, отколкото „образование“), затова отговарям в коментар.
Световната практика е огромна, но има наука „тестология“ в парадигмата на психологията и оттам – на педагогиката. Не е лошо тези хора от МОН да поглеждат и там. Финален тест за постижения (върху придобити за даден период умения и знания) няма как да не е тест критерий. Всички изпитвани трябва да имат един минимум от умения и знания, без значение кой как точно и за колко време го е придобил, с какви лични усилия и пр.
По въпроса за минимумите нашето министерство открай време постъпва безхаберно – има си желязна методика за определяне на минимуми, отдавна описана и практикувана отдавна. Нашите бюрократи са силно заблудени (щото не четат), че минимумът и учебната програма са едно и също. Не е така.
По въпроса за теста критерий – помислете: матурата е пар екселанс сертификатен изпит. Тя сертифицира уменията и знанията, като би трябвало да бъде достъпна за всекиго, не само за випускниците на дадената учебна година (примери по света – много). Като такъв този изпит е критериален.
Къде е отсекът между ДА и НЕ е важен въпрос, който не се решава от министерства, а от дългогодишна работа по, повтарям, железни и изпробвани методики. Тестови центрове по света има много, публикации има много, нужно беше да се чете дълго, а не две години, например, и то повърхностно. Традицията в уважавани от мен образователни системи сочи: Германия – 64%, Франция – 70% и пр. подобни.
В България има БДИОО – Българско дружество за измерване и оценяване в образованието – гражданско сдружение с идеална цел, има доктори и големи доктори, част от които професори, които познават тези методики, но у нас експертите са винаги последна дупка на кавала – в смисъл, че никой не обръща внимание на предложенията им. Всички бюрократи искат бърза слава – медийна и политическа, бързо действие в тази именно посока, но пък без усилия.
Не ми се разпростира повече. Благодаря за търпението Ви.
Накрая – „тест критерий“ и други подобни словосъчетания се пишат разделно. Пробвайте с членуване – щом казвате „тестът критерий“, а не „тест-критерият“, значи ще да е разделно – сиреч с шпация.
да оставим настрана, че “тест критерий” и “тест критерии” са твърде различни по смисъл