Заглавие в Дневник on line: Бойко Борисов: Клаузата ни е да извадим ДПС от властта
Е, Бойко Борисов си е казал „каузата“, ама пък журналиствующите във въпросното издание… Не са проследили текста, изговорен от Борисов, за да се сетят какво им е нужно – клауза или кауза. Ами… „кауза“ – ‘1. дело, обща работа; 2. причина’ / „клауза“ – ‘1. член от договор; 2. уговорка, уговорено’
Заглавие: Седмина изгоряха при катастрофа край Пловдив / Коментар на загрижен читател: Седмина е приблизително понятие и е много неуместно за случая. Пример за изп. – дай ми десетина лева – и пр.
Е, този път загриженият читател нещо се оплита: двама, трима, четирима, петима, шестима, седмина, осмина, деветмина и десетмина (последните след шестима – рядко използвани) си означава точно колко души са. А десетина, двайсетина, стотина и пр. наистина е „около, горе-долу, приблизително“ толкова. Да речем така – хубаво е загриженостите да се подплатяват с малко надничане в речници.
Какъвто съвет давам и на нашия приятел, в чийто сайт за скритичка продажба на дипломни, курсови и прочие работи за мързеланковци стърчи думата „учАщи“. Какви ли пък са тези? У нас като учат, са учещи или учещи се. Виж, в Русия като учатся, са учащиеся.
А пък тази прелест в сайт, дето разчита на поръчки – График 55: Месенгови табели, букви, значки, Рекламни табели, цени? Ако искам табели от месинг? Или цял куп рекламни табели, а не една, та да е изписана тържествено с главна буква?
„Така няма да изпълни изканията на генералния директор на Главна дирекция „Разширяване“ в ЕК Майкъл Лий.“ Този пък писач в друг вестник on line сигурно има предвид някакви кании, канове или кани, пред които старателно е изписал представка из-, за която си знае от малък, че винаги се пише из-, независимо как се чува и произнася.
Това пък ме остави бездиханна… И то е от електронно медийно място… И там им викат „журналисти“…
„Американските експерти по сигурността му удариха най-мощното рамо, давано досега на български даржавник. Предстои му и среща с президента на САЩ Буш.“
„Лебеди мои ненагледни!“ – възклицаваше любовно един герой на Радичков, взрайки се в циганетата си, заплицикани в локвата…