Терминологичен спор между колеги
В началото на миналата седмица една КОЛЕЖКА се мъчеше да ме убеди, че съществува фундаментална разлика между ЛИНГВИСТИЧНАТА АНТРОПОЛОГИЯ (”антропологията на езика”, демек) и АНТРОПОЛОГИЧНАТА ЛИНГВИСТИКА. “Американците”, каза тя - “правели огромна разлика”. Може и да правят, но аз не съм срещал такива, които я правят. А за мене изразът АНТРОПОЛОГИЧНА ЛИНГВИСТИКА е тавтологичен. Какво е вашето мнение?
16 март, 2008 в 12:21
ми не знам за вас, ама за мене “антропологична лингвистика” е нонсенс.
е, освен ако някой не разбира езика на птичките, примерно
18 март, 2008 в 21:04
Ма то че е тавтология, тавтология е… Какъв спор между колеги - колегите са хора на един акъл и със сходен коефициент на трудолюбие, читателскост и … е, хайде - на интелигентност…
21 март, 2008 в 20:01
Фундаментална разлика? Как би могло? Ровя си аз из книжките за езиково съзнание, картина на света и прочие прелести и търся примери за това, което казвам, ама май съм твърде уморена и ще го оставя за по-натам.
Поздравления за блога!
22 март, 2008 в 12:10
абе хора, антропологията е наука за човека. така. лингвистиката е наука за езика (не като физиологичен орган). така. на тази планета е известен САМО ЕДИН ВИД ЖИВИ ОРГАНИЗМИ, КОИТО ИЗПОЛЗВАТ ЕЗИК (не като физиологичен орган) И ТОВА СА ЧОВЕЦИТЕ. така. айде когато се появи някаква друга лингвистика, освен антропологичната, тогава да дебатираме и класифицираме, а?
24 март, 2008 в 13:33
Така е, човече, нали затова се чудехме ние ли сме нещо изулавели, или КОЛЕЖКАТА съответна. Та по този начин - с този постинг, рекохме да проверим. Де що има читател и разговорятел, все така го възприема, както и ти.
15 април, 2008 в 9:29
Linguistics < L. lingua + -ic(s) < от Gr. -ika. Става дума за наука за езика. Пък ‘език’ май има всякакъв: на цветовете, на мимиката. Така че, май, най-стриктно погледнато, има известен резон лингвистиката да се нарече антропологична.
15 април, 2008 в 20:40
Към Boyan
И все пак - при цялата ми ирационална любов към зоосемиотиката (от Томас Сибиък до Дарио Мартинели), и езикът на цветовете, и езикът на тялото съществуват, защото има кой да ги види, да им подреди кодовите таблици и да потърси смисъла на знаковете им. Сиреч БЕЗ човек (антропос, ако ме извините за кирилицата) не става.
15 април, 2008 в 22:04
Много благодаря на Боян за поучителната етимология на термина “лингвистика”. Как досега не знаех от къде произлиза този термин?!? Ще си разпечатам постинга и ще си го сложа над леглото: белким запомня веднъж за винаги, че лингвистиката е наука за езика…Потресаващо, наистина. Ако навремето не бях видял за първи път книгата Metaphors we live by именно у Боян, щях да му я препоръчам да прочете. Сега просто ще му препоръчам да я ПРЕ-прочете, за да си припомни как концептуализираме и организираме нещата около нас под егидата на неща, които са ни познати или които смятаме за познати.
16 април, 2008 в 21:59
Да, прави се разлика между двете.
Ето тук е обяснена най-общо:
Лингвистична антропология
http://en.wikipedia.org/wiki/Linguistic_anthropology
Антропологична лингвистика
http://en.wikipedia.org/wiki/Anthropological_linguistics
Едно бързо търсене в гугъл ми дава следните научни източници:
Society of Linguistic Anthropology
http://linguisticanthropology.org/
Anthropological Linguistics (journal)
http://www.indiana.edu/~anthling/
19 април, 2008 в 14:51
интересно - кой човек е по учен: тоя, който си бие чикии или оня, който онанира?
смешен плач, смешни претенции
19 април, 2008 в 18:39
По повод на написаното от batpep:
Негодниците, дето напускат салона, стават част от филма
От Георги Календеров
След като преживее шока и ако не си е излязъл още в първите 15 минути на представлението, зрителят може да стигне до прозрението, че “Калигула” всъщност е значимо художествено произведение. Най-напред той, разбира се, е порнофилм, хард порно. “Калигула” е осъществената мечта на издателя на “Пентхауз” Боб Гучионе да направи естетско, красиво порно, доколкото в един полов орган може да има нещо красиво.
Гучионе е твърде ревнив към рожбата си, затова предпочита по средата на снимките да уволни великия режисьор Тинто Брас, само и само идеята му да не се накърнява.
После “Калигула” е исторически филм. Дава ни детайлна представа за това какви ги е вършил най-шантавият държавник на всички времена. Корабът-бардак, стадионът на императора и страшната машина за рязане на глави например са кажи-речи автентични. Това не са просто някакви декори от някакъв Данило Донати, носител на три оскара. Това е история. Нашата история.
След това “Калигула” е филм за философията на властта. Тиберий Цезар обяснява на осиновения си син Калигула, че властта и удоволствието са нещо много по-важно от любовта. Но за кого е това удоволствие? Филмът разглежда властта именно като здраво ебане. Така е било тогава. Така е и днес. Разликата е в това, че днес ние сякаш избираме кой да ни ебе. Избираме си държава. И тя от своя страна - какво да прави - ебе ни. Толкова брутално, колкото е показано във филма. Държавата не може да съществува, без да всява страх. Държава без насилие върху своите поданици не е държава. И тъй нататък. Има много да се мисли по тая тема.
“Калигула” е и филм за забранената любов. Цялото това многообразие в голяма степен се дължи на актьора Малкълм Макдауъл (”Портокал с часовников механизъм”), който може да бъде едновременно влюбен, луд, страшен, чаровен, властен и прочие и прочие.
Още много работи е “Калигула”. Вече цели 20 години се водят спорове по него. Абсолютен факт е, че за това време филмът не е намерил аналог. Няма “Калигула 2″. Но най-интересното е в ефекта, който той произвежда днес и тук. В България.
Филмът (гледан от мнозина на видео) върви и в салона, а така трябва да бъде с всяко художествено произведение. От “Емануела” насам не са давали такова хард порно на широк екран. И изведнъж, през 2000-та година идва “Калигула” и ти казва “Такъв съм аз, такива сте и вие”. Целта ми е да ви побъркам от гнус, от възбуда и от мислене. Някои, да, напускат салона. Бесни, че така са ги подвели. Тях, моралните, дето не пикаят, а пишкат. И си мислят, че са “Повече от “Калигула”. Те стават част от филма.
22 април, 2008 в 17:33
ее, в тон с нашите размисли тукя се сетих - ако знаеш каква снимка направих вчера, обикаляйки софийските улици, уникална е!
ама няма как да я кача при тебе, ще я постна некъде из моите писания, като му доде времето