Ами… пак за члена…
Понеже съм по рачешки придирчив човек (споко - и към себе си също!), давам тук пример от тестов комплект, предназначен да изпитва децата в средното училище, чиито авторки са цели три доцентки (или три цели доцентки) от Софийския държавен университет “Свети Климент Охридски”.
18. Посочете авторът на следните стихове: Тихият пролетен дъжд/ звънна над моята стряха,/ с тихия пролетен дъжд/ колко надежди изгряха!*
*Не соча отговорите на изпитния въпрос, защото те нямат значение в случая.
Та това е един от най-често срещаните (ако ви се иска наукообразие - най-фреквентните) случаи на типична грешка при членуване на имена от м.р. Честотата й е забелязана от преподавателите на всички равнища и от всички, които просто знаят правилото за употреба на въпросния пълен (не “голям”) член при имена от м.р.
Изреченията със сказуемо в повелително наклонение (императив) - т.е. заповедни/повелителни/пожелателни/умолителни изречения, най-често нямат словесно изразен подлог: сиреч по-рядко казваме или пишем “Вие посочете …” или “Ти донеси…”, отколкото “Посочете…” и “Донеси…”. Без да има отделна дума в изречението, която да бележи (за мераклиите - да експлицира) подлога, той е разбираем за всекиго: “Четете по-бавно!” не се разбира като “Ние да четем по-бавно!” или “Тя да чете по-бавно!”, нали…
Пишещият българин обаче има спомен, че ЕДНО име от м.р. в изречението ТРЯБВА да “носи” (или да “отнася”) въпросния пълен член. Ето заради този смътен спомен първото име от м.р., попаднало пред окото на пишещия, получава пълен член, въпреки че е допълнение, демек обект на действието: “Посочете автора на…” = “Вие (кой?/подлог) посочете автора (кого?/допълнение) на…”
Горният пример доказва, че объркването е в главата не само на пишещия българин без филологическо образование, но и на пишещия българин със съответно филологическо образование на докторска степен и със съответна позиция в образователната йерархия.
21 февруари, 2008 в 18:16
Здравейте, за пълния член аз знам едно много просто и хубаво правило - когато можеш да замениш съществителното с “той” - слагаш му пълен член, когато не можеш - не му слагаш. Може да стане само едно объркване - когато изречението е Той е той, напр. Съдията е убиецът (той е той). Във вашия случай става: Посочете него - автора, а не става Посочете той - авторът. Мисълта ми е, че обикновено не се замислям кой е подлогът, а само дали мога да заменя думата с “той”. Сега остава и да съм членувала вярно в коментара си!
21 февруари, 2008 в 23:42
Това правило е най-универсалното, но до решава до 70% от случаите.
22 февруари, 2008 в 5:23
Здравейте, Vira! В написаното от Вас “виждам” човек, който отдавна е автоматизирал навиците за писане по правилата, знае простите трикове за бърза проверка в критични правописни позиции. Що се отнася до “обучителните” съвети за членуването на имена от м.р. - погледнете в този сайт , ако искате, на подстраницата “Нагледности”.
22 февруари, 2008 в 9:39
Прегледах “нагледностите” и това, което ме затрудни да го заменя с той или него, беше: Той е такъв - Химнът е най-изстрадалият. На такова изречение щях да се затрудня дали да членувам с пълен или непълен член. Освен това, снощи видях в един от блоговете следното, което също би ме затруднило да го преценя бързо: За мен самият - ? Всъщност още не знам - така правилно ли е? Тук явно трябва да влязат в употреба правилата, а аз не мога да преценя кое от тях да използвам.
22 февруари, 2008 в 10:35
ии - голем зор с тоя член!
човек не знае къде да си го тури…
22 февруари, 2008 в 23:34
Аз имам също проблеми с членуването. И като прбавя, че съм филолог, а член на семейството е редакор….то една статия не мога да публикувам. “ето тука си сгрешил, какъв е този правопис, многосложни изречения”… опасна работа!
23 февруари, 2008 в 7:00
vira111,
Именно казусът ХИМНЪТ Е НАЙ-ИЗСТРАДАЛИЯТ… е извън онези 60-70%, при които човек може лесно да се справи чрез замяна с местоимения. Налице е конструкцията Х Е ТАКЪВ (тоест налице е сказуемно определение) и затова и след глагола СЪМ се пише пълна членна форма.
ЗА МЕН САМИЯТ или ЗА МЕН САМИЯ? Пред израза има предлог, следователно - кратка членна форма: ЗА МЕН САМИЯ.
bulpete,
Не познавам човек, който да няма проблеми - не с членуването, а с употребата на пълната и кратката членна форма. (Между впрочем също така и аз - БГ). Номерът е при коректорското четене да си откриваш грешките. “Многосложните изречения” нямат нищо общо с това. Не виждам защо те да са причината да не публикуваш. Блогът ти е хубав - така че пиши спокойно.
3 март, 2008 в 19:22
Заедно със заменстването има и още един готини трик за правилно членуване. А именно простото правило, че сказуемото винаги се съгласува с подлога. Сказуемото сравнително лесно се открива (поне според мен) и после просто проверяваш дали е съгласувано с думата, за която се чудиш как да членуваш.