Нещо за превода [от македонски на български]

Сайтът, от който идва текстът, има версия и на английски, и на руски, и… вече забравих, май на френски. Има и българска версия. Преводачите, които дълго и упорито са изучавали съответния чужд език, си превеждат съвестно според възможностите си: както правят преводачите навсякъде. Преводачите на български като че ли не са изучавали дълго и упорито българската стандартизирана версия на онзи език, който… няма да задълбавам: тук всеки може да си допише каквото му е на сърце по отношение на произхода на двете “норми”.

Примерът ми има за цел да докаже, че дори при съвсем близки езикови варианти стандартът е могъща сила за уеднаквяване на речевите писмени практики в съответната публична среда. И пак с единствената задача да направи разбирането между участниците в общуването мълниеносно бързо и напълно незатруднително.

И тук, както във всяко общуване, е хубаво да се придържаме към правилото: “По-малко емоции, повече добро възпитание!” (Преводът, знайно е, е общуване интимно и задълбочено.)

Македонският преводач:

“НАЧАЛНИ ДАННИ НА МАКЕДОНСКАТА РАДИО И ТЕЛЕВИЗИЯ

(Извадки от монографията по повод 50 години на нашата информативна къща)

Едно кратко подсещане за развитието на Македонското радио и на Македонската телевизия, за които голяма част от историята им е обща. В тази обща история се включва и Радио дифузната мрежа, или както казваме Предаватели и връзки. Македонското радио е родено непосредствено след народно освободителната война, когато за първи път, етера беше изпълнен и с македонски говор. В мугрите на свободата на македонския народ, в разрушеното Скопие, точно месец и половина от неговото освобождение, в етера се резнесе първата македонска дума изговорена из въздушното пространство на свободната татковина:

“ГОВОРИ РАДИО СКОПИЕ”

Още през август 1944 година Антифашиското събрание на народното освобождение в Македония, постави задачата пред съвременния македонски писател и изтъкнат борец в Народно-освободителната война, Владо Малески-Тале, да се захване със създаване и работа на първата македонска радоистанция в свободното отечество. За тази цел са избрани от първите борбени редове техници и журналисти и са изпратени в Горно Врановци на нови задачи. Програмната и журналистическа активност е превзе върху себе Владо Малески, а техническата страна Васко Петковски, отговорен офицер за техниката при Главния штаб на Народно-освободителната войска на Македония.

Оттогава, вече 60 години, чрез тази институция се следи и се записва историята на македонския народ и другите народности, които живеят в тази малка държава.

Сестрата на Радиото, Македонската телевизия се роди двадесет години по-късно и все до днес е свидетел на всякое време.

Тя е създадена в рамките на Югославската радиотелевизия през 1964 година. Но преди това се следеше по електронните сигнали, които допират в тази област. В такива следи е хванат сигнала на “РАИ”.

Радио Скопие взема решение за надбавката на три репетитори със сила от по 5 вати (РАИ), които ще бъдат поставени на Пелистер, на Солунска Глава и на Водно.

Снимките на италианската и частично на експерименталната югославска телевизионна програма се въртят, а любопитните погледи на зрителите “гълтат” всичко, което им се предлага. С оформлението на студиото в Скопие започват годините на ръстеш, годините на зреене, когато МРТ израства в съвременна радио дифузна къща, чийто сигнал се предава чрез стотици репетитори и достига до най-малките населени места в Р. Македония.”

Българският редактор (в случая - Бойка за студентките от европейска програма по превод):

 

НАЧАЛНИ ДАННИ ЗА МАКЕДОНСКОТО РАДИО И ТЕЛЕВИЗИЯ

(Извадки от монографията по повод 50-годишнината на нашата информационна агенция)

Едно кратко напомняне за развитието на Македонското радио и на Македонската телевизия, голяма част от чиято история [от историята на които] е обща. В тази обща история се включва и радиоразпространителната мрежа, или както казваме Предаватели и връзки. Македонското радио е родено непосредствено след Народноосвободителната война, когато за първи път ефирът беше изпълнен и с македонска реч. В зората на свободата на македонския народ, точно месец и половина след неговото освобождение, в разрушеното Скопие в ефира се разнесоха първите македонски думи, произнесени във въздушното пространство на свободната татковина:

“ГОВОРИ РАДИО СКОПИЕ”

Още през август 1944 година Антифашисткото събрание на народното освобождение в Македония постави задачата пред съвременния македонски писател и изтъкнат борец в Народноосвободителната война Владо Малески-Тале да се захване със създаването и работата на първата македонска радиостанция в свободното отечество. За тази цел са избрани измежду първите бойни редици техници и журналисти и са изпратени в Горно Врановци с нови задачи. Програмната и журналистическа дейност пое върху себе си Владо Малески, а техническата страна – Васко Петковски, офицер, отговорен за техниката при Главния щаб на Народноосвободителната войска на Македония.

Оттогава, вече 60 години, чрез тази институция се следи и се записва историята на македонския народ и на другите народности, които живеят в тази малка държава.

Сестрата на радиото, Македонската телевизия се роди двадесет години по-късно и до днес все още е свидетел на всякакви времена.

Тя е създадена в рамките на Югославското радио и телевизия през 1964 година. Но преди това използваше електронните сигнали, които достигат до тази област. Така например се хващаше сигналът на “РАИ”.

Радио Скопие взема решение за добавяне[то] на три ретранслатора със сила от по 5 вата (РАИ), които да бъдат поставени на Пелистер, на Солунска глава и на Водно.

Кадри[те]/Филми[те] на италианската и някои на експерименталната югославска телевизионна програма се въртят, а любопитните очи на зрителите “поглъщат” всичко, което им се предлага. Със създаването на студиото в Скопие започват годините на растеж, годините на зреене, когато МРТ израства в съвременна радио[разпръсквателна/разпространителна] агенция, чийто сигнал се предава чрез стотици ретранслатори и достига до най-малките населени места в Р. Македония.