Добре дошли!

Добре дошли на batpep, razmisli и mislidumi!

This entry was posted on 16 февруари, 2008 at 11:19 and is filed under Бойка. Можете да проследите всички отговори по тази публикация през RSS 2.0 поток. Вие можете leave a response, или trackback от вашия блог.

17 коментара по “Добре дошли!”

  1. mislidumi казва:
    16 февруари, 2008 в 14:44

    :-) хахаха, ей на това му се вика публично ПРИВЕТСТВИЕ. Благодаря.

    Всъщност изпитвам огромна нужда от адекватно четиво за правилната употреда на препинателните знаци :-) Май след около десетилетие неписане на български и активно погерманчване слагам запетаите там, където това се прави на немски.

  2. boykab казва:
    16 февруари, 2008 в 19:59

    Прости ми за елемента на горделивост (смъртен грях била според православието!), но разделът за пунктуация, написан от Борислав в учебника “Езикова култура. Как да пишем успешно по правилата” - издание на НБУ, е като слънце. Очакваме и монография от същия автор. А без горделивост и самовперване - щото требе, е изредено в предговора на академичния речник: сиреч “Нов правописен речник на българския език”, София: Хейзъл, 2002. Според закона това е препоръчителното описание на стандарта - актуалното издание на Института за български език към БАН.

  3. batpep казва:
    16 февруари, 2008 в 23:00

    е - добре заварили
    (това па що е :-/ ) ?!?

  4. ezikovedi казва:
    17 февруари, 2008 в 0:48

    В момента пиша книга - не монография, посветена на небуквените знаци в текста. Заглавието й е “Терабайти, запетая, информация”.

  5. Апостол Апостолов казва:
    17 февруари, 2008 в 1:01

    То всичко хубаво, ама в наши дни инж. Ганеф вече пише така: 4i za6to mii na men taz kni6ka?

  6. ezikovedi казва:
    17 февруари, 2008 в 7:04

    Аха - та си е, Апостоле. Ама все има и такива, дето не пишат така, нали?

  7. razmisli казва:
    17 февруари, 2008 в 22:18

    Мерси за приветствието :)
    И аз имам проблем със запетайките. Пиша ги по английските правила.
    Иначе преди време четох цяла книга за запетайките в българския. Не си спомям кой беше авторът, но трябва да е била издадена през или преди 1993 (защото тогава я четох). Целта ми беше да обясня на един американец, говорещ български, тънкостите и изключенията при писането на запетайките. След прочитане на книгата и аз самата се обърках :)

  8. mislidumi казва:
    18 февруари, 2008 в 18:52

    Понеже се чувстам поканена :-), ще си позволя да задам тук въпрос, на който ми е интересно на чуя мнението на експерти.
    1. Как според вас би трябвало да се наричат нещата, които пишем в блоговете си - пост, постинг, бележка, изказване… Моята интуиция ми подсказва да му викам пост.
    2. Глаголът е… поствам? Пускам пост? Пиша пост?

  9. ezikovedi казва:
    18 февруари, 2008 в 19:46

    Публикация, публикувам - според мене.

  10. Zo казва:
    18 февруари, 2008 в 20:45

    мии, на български пост си има отдавна утвърдено значение, никак не е задължително на български нещата да се наричат така както на английски…

  11. mislidumi казва:
    19 февруари, 2008 в 10:09

    Публикация ми се струва твърде претенциозно за бележка от сорта: “Станах, измих си събите, видях Иван…”

    Zo, не е задължително, но пък защо не? :-)
    А това, че пост има утвърдено значение, не е аргумент да не се използва и с друго значение :-)

    Благоадая за отговорите. Всъщност публикация е наистина е подходящо за някои сериозни неща из блоговете.

  12. ezikovedi казва:
    19 февруари, 2008 в 11:36

    “Станах, измих си зъбите, видях Иван…” е просто съобщение и едва ли е предмет на писане в блог. А понеже “пост” е съвсем бЛЪгарска дума, защо да не използваме и друга бЛЪгарска дума като “публикация”. Тя поне има по-дълга традиция в нашето пространство. Досега “публикация” се свързваше само с текст в списание на хартия. Защо да не се свърже и с онлайн текст? Това би решило донякъде въпроса дали онлайн текстовете са публикация по смисъла на закона.

  13. mislidumi казва:
    19 февруари, 2008 в 11:54

    Ezikovedi, тук се разминават разбиранията ни за това, кое може да се пише в блог и кое не. Блоговете се и лични дневници, някои са информационни ежедневници, други са сбирка от връзки и препратки към други страници в интернет. В този смисъл “станах, измих си зъбите и видях Иван” е също толкова стойностно за някои, колкото и изследване по научен феномен за други.

    Сколнна съм да толерирам това, че блгърите пишат публично и свободно неща, които са нескопосани, глупави и недомислени. В това също има очарование. Голямото заблждение на българската блогърска общност е, че блогърът пише за другите, за да е четен и известен.

    Лични съобщения като горното се срещат често в блоговете. След като са факт, не можем да отсечем просто, че не са предмет на писане в блог. Тях ги има, а когато българскто блогово пространство се разрасне още, ще бъдат и преобладаващ жанр. :-)
    Поздрави и балгодаря за дискусията!

  14. ezikovedi казва:
    19 февруари, 2008 в 12:28

    Моля, моля - пак заповядайте ;-)

  15. Zo казва:
    19 февруари, 2008 в 17:16

    Защо не наистина? Защо да си затормозяваме мозъците като можем на воля да стартираме, финализираме, диверсифицираме, мониторингваме, чекираме, екзит полваме, имплементираме, мастурбираме :P

  16. ezikovedi казва:
    19 февруари, 2008 в 18:25

    Забравил си, Zo, следните отглаголни съществителни: онаниране, фистингиране…сигурно има и други ;)

  17. zory казва:
    12 март, 2008 в 18:59

    Здравейте!Поздравявам ви за блога!Наистина има огромна нужда от “пътеводител” в езиковата култура на българина.

    Обаче! Моля ви, подредете си страницата - няма “етикети” и “категориите” не са на видно място. Човек попаднал тук, трудно се ориентира!

    Възхищавам се на академизма, който се демонстрира в този блог.Но! Потребителите освен да цъкат … с мишката, ще е чудесно да прочетат и проумеят написаното в блога. Интернет комуникацията си има свои правила (за да имате успех, ще трябва да се съобразите с някои от тях)…лесно ще откриете online публикации по темата.

    Пожелавам ви успех!!!

Вашият коментар