Рожба с чудовищен вид
Чл. 121. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За убийство на току-що родена рожба с чудовищен вид виновният родител се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.
Из Наказателния кодекс на Република България
14 февруари, 2008 в 15:38
от езикова гледна точка - няма какво да му коментирам на този израз.
за правната гледна точка - сега ще попитам.
виж, от гледна точка на психологията (по-точно - психопатологията) …
не мога, хора, уморен съм вече от обгръщащата ни простотия
14 февруари, 2008 в 15:40
извинете, ама защо не мога да копирам част от текст и да го лепя някъде? това затруднява справките ми :-І
14 февруари, 2008 в 16:46
Явно трие клипборд паметта, но под FireFox нема таков проблем
А това езиково безумие е и смешно, и чудовищно. Смешно ми е защото у мене предизвиква асоциации с дяволи и други такива приказно-средновековни същества, а не за деца с малформации.
14 февруари, 2008 в 17:18
на юристите не им направи впечатление (то на тях почти нищо не им прави впечатление вече), само отбелязаха, че може би по-добре би било да се каже “дете с малоформации” (както отбеляза zo)
моята асоциация пък е с филма “мухата”, дето мадамата сънуваше, че ражда няква огромна, гнусна, гърчеща ле ларва
14 февруари, 2008 в 17:26
Ха-ха: това с мухата много ми хареса! Наистина!
Между другото, вчера кумецът ми юрист ми припомни по повод на този блог, че въпросният член продължава да си съществува нередактиран. А то може да стане например така:
Идеята, както ми обясниха, е била следната: да се опише с минимален брой думи родител, който убива СОБСТВЕНОТО си дете с малформации. Това е породило въпросния урод, защото РОЖБА (дума, използвана главно в приспивните песни) и ЧУДОВИЩЕН никак не си пасват. Въщност трябва да се намери заместител на РОЖБА. А за годините, когато този “шедьовър” е бил изкован, думата “малформация” е била табу: зер как така при социализЪма ще има малформации!?! Но чудовища - може!
Родител, който убие току-що родено свое дете с малформации, се наказва с…и т.н.
14 февруари, 2008 в 23:42
Е защо да е езиково несъобразно. Рожба е нещо, което се е родило (-ба е наставка за продукт). Чудовищен вид е нещо, ужасяващо според нормалността, тоест абнормално, ама гротескно абнормално. Малформациите може да не са непременно чудовищни; тоест все пак има значение, дали родителят е ужасен при вида на рожбата (състояние на афект, което може да е облекчаващо обстоятелство). А малформациите може да са на клапа на сърцето например. Можем да спорим за точността на терминологията, философските импликации на детеубийството, но аз лично не виждам какъв е проблемът езиково. Ако е само в остарялото звучене на термините, то правният език има много остарели като звучене термини.
15 февруари, 2008 в 7:48
А в СЕИТ-БА какво се е родило? -
Аха - ако убиваме по естетически причини, ще минем с по-малка присъда. Подозирах подобно нещо. Но ако съм майка, болна от СПИН, и родя серопозитивно дете и реша да го отърва от мъките, които предполага това състояние, ще лежа повече, защото не е урод. Но това вече не е езиков проблем, наистина.
15 февруари, 2008 в 12:47
езиковеди, а какво бихте предложили вие вместо “рожба с чудовищен вид”?
В сеитба се е посяло нещо, това не противоречи с иизказването на размисли, че с “-ба” се образува отглаголно съществително, не е ли така?
единственото, което ме смущава е “чудовищен”. Обаче трябва да се помисли дали “рожба с чудовищен вид” е напълно еднозначно с “дете с малформации”.
Все пак толкова малоумен не ми се вижда този израз в интерес на истината,
15 февруари, 2008 в 16:39
От сеитба още нищо не се е родило. Но е с перспектива да се роди
Но все пак -ба е наставка за продукт или производно. Сеитба, нещо се е посяло, както казва мислидуми, сватба, нещо се е сватосало, веселба, нещо се е веселило
Както казах, отделно може да говорим за философските аспекти на позволението да се убива дете, дори и в такива случаи. Убиването на “рожба с чудовищен вид” не е точно по естетически причини, а и не е рационалният елемент този, според който майката решава, че детето няма медицински шанс да живее нормално. Между другото, рискът детето да се зарази в утробата с вируса на СПИН от серопозитивната си майка е само 15%-30%. По принцип в много култури още от Средновековието се е позволявало убийство (доколкото знам, в някои европейски страни и до днес се предвижда по-малко наказание за такова) на новородено от майката преди то да е засукало. А чудовищата… имат си и те свое място в европейската култура. Проблемът с тях не е естетичността, нито шансовете за живот, а това, че са се смятали за портенти, тоест предвестители на прокоба или чрез тях семейството остава “белязано”. Съответно според разбирането, че тялото носи някакво достойнство (алтернативно в него се отразява Божия образ), чудовищната деформация се е смятала за липса на човешка същност, често в зависимост от засегнатата част на тялото. Затова дете с медицински малформации и чудовищно дете са две различни неща. Раждане на дете с две глави е по-ужасяващо от това на дете със сърдечни малформации не защото едното ще се мъчи, а другото не толкова, а защото едното е чудо-вищно. Нали знаете за кои деца шушукат повече съседите, тези със закърнели крайници и ципести пръсти или тези с порок на сърцето?
Убиването на такава рожба не е от естетически съображения, а от точно ужас, какъвто и да е афект, който може да се приеме като смекчаващо вината обстоятелство и оттам по-малкото наказание.
Аз бих издирила как се е променял този член от създаването на закона. Любопитно ми е дали наказанието е било различно по-рано и как е било формулирано.