Дискусия

Спазването на книжовната норма при писане не подлежи на коментар. Интересен е обаче въпросът дали непременно трябва да я спазваме и при говорене? Това на свой ред поражда въпроса какво представлява т. нар. „устна форма на книжовния език”? Ако тази форма наистина съществува, до каква степен можем да я възприемаме като най-престижния социален диалект на българския език? Изобщо връзват ли се тези две понятия: „книжовен език” и „социален диалект”. Къде според вас трябва да бъде прилагана тази „устна форма на книжовния език”? Очакваме вашите мнения и коментари.

Интересна публикация във в. “Стандарт”

http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-02-12&article=221564