ЕЗИКОВА КУЛТУРА
Целта на обучението по езикова култура е, от една страна, да се увеличи относителният дял на успешните изказвания и текстове, които човек създава, а от друга - успешно да се извлича, осмисля и обработва от страна на потребителя цялата информация, която е възможно да се съдържа в изказването/текста.
В началото на ХХІ век човек няма проблеми само с употребата на своя всекидневен език и с всекидневния език, който е средство за общуване в социалната и/или професионалната група, към която той принадлежи. Обикновено човек общува по-трудно с хора, принадлежащи към други социални/професионални групи, и в области, в които (за да се действа успешно) е необходима специална подготовка - включително и езикова.
От гледище на лингвистиката образованието представлява процес, по време на който човекът усвоява един или повече от един език със специално предназначение на енциклопедично равнище.
От друга страна, компютрите технически улесниха създаването и разпространението на големи по обем писмени текстове (книги, статии, дипломни и курсови работи), но същевременно и затрудниха авторите им. Коректорската институция и институцията на техническия редактор днес почти не съществуват и обикновено човек сам носи цялата отговорност за езиковото, правописното, пунктуационното и цялостното графично оформяне на своя текст. Но той най-често не знае как да извърши тази работа, защото не е бил специално обучаван за това. В резултат от това се появяват писмени текстове, съдържащи ценна информация и идеи, но зле оформени в езиково, правописно, пунктуационно и графично отношение, което силно намалява тяхната четивност.
13 март, 2008 в 14:27
здравейте,
Първо, искам да ви благодаря за вашето начинание. Мисля, че такова списание е изключително необходимо и полезно.
Винаги съм смятал, че човек трябва да уважава езика, на който говори и пише. Лично аз се старая да спазвам езиковите норми, но човешко е да се греши и знам, че не винаги успявам.
Пристрастен съм към пълният член, макар уж да зная правилата. Понякога изпитвам затруднения и при изписването на чуждици.
В тази връзка имам два въпроса към вас. Наскоро писах някакви статии за интернет и се изправих пред дилемата:
уебстраница или уеб-страница, а може би уеб страница. Кое е правилното?
Доколкото съм запознат с езиковите ни норми, би трябвало да е уеб-страница.
Подобна дискусия съществуваше и по въпроса за чуждицата бизнес-център, бизнесцентър или бизнес център.
Ще съм ви благодарен, ако напишете някакъв материал по темата.
Прави ми впечатление и още нещо.
Напоследък забелязвам, че много често се пише:
“добре че”, “не че”, “още повече че” и т. н. без запетайки пред “че”. Доколкото знам, когато пред “че” има наречие или предлог, двете се съчетават в “сложен съюз” и запетайка се пише преди наречието или предлога. Но мисля, че в горепосочените случи не е така.
Вашето мнение?
13 март, 2008 в 22:33
Здравейте!
Изписва се УЕБ СТРАНИЦА или УЕБСТРАНИЦА. По-добре използвайте първия вариант. Това, което забелязвате по отношение на употреба на запетайките, е съвсем правилно, тъй като налице е съчетание от ударена и неударена дума, което не се разделя със запетая.
Благодаря Ви за хубавите думи.
18 март, 2008 в 21:11
На Ворце - още няколко думи за “бизнес център”, “техно парти” и “гей клуб”. Добре е подобни съчетания да се пишат разделно - сиреч с шпация (спейс, интервал, пробел) между двата елемента. Това е ново в българския писмен стандарт и се мотивира така: първата част е чужда дума, която има вече устгановен и самостоятелен смисъл (или “живот”
в българския език. Тя може да се възприеме (аз например така я възприемам) като една демократична придобивка на съвременния български - несъгласувано определиено по модела на подобни определеия в английския език например. Иначе, нали, ако следвахме здравите славянски традиции, трябваше да съгласуваме по следния начин: бизнесов център, техниево парти, гейов/ски клуб. Тъкмо като нашите братя чехите (моравците), дето и досега пишат и казват софия Лоренова и Кейт Мосова…