Как през ХХІ век не би следвало да се разсъждава за употребите на езика…
27 02 2011Коментари : 4 Коментара »
Етикети: Владко Мурдаров
Категории : Анти-стилистика, Борислав, Публикации на колеги, езикова политика
При Ива Стоянова в „БОдилник“ на tv7
10 01 2011Заговорихме се уж за игрите с думи и за находките като „бОдилник“, а се отплеснахме към образованието. И към езиковата политика май.
Коментари : Leave a Comment »
Етикети: bulgarian language, български език, държавна езикова политика, езикова култура
Категории : Бойка, езикова политика
За някои случаи …
10 11 2010Коментари : Leave a Comment »
Етикети: Нов правописен речинк на българския език
Категории : Борислав
Кой каза, че никой не се интересува от хубавия български?
18 12 2009Какво хубаво нещо! Забелязано зорко от ХЕМ ПРОСТА, ХЕМ ИНТЕЛИГЕНТНА
Направи ми впечатление този кратък постинг, защото често изпадам в униние, когато обяснявам на студентите (не на студентите филолози) какво богатство е възвратното местоимение. Те пък се/ме питат „е щоо ли пък е толкоз нужно? „купил гривна на жена си“, „купил гривна на жена му“ – се е тая… ми да!„…
Коментари : 5 Коментара »
Етикети: граматика, езикова култура
Категории : Бойка
Питат ни за примери за пълен/кратък член около споровете напоследък
18 12 2009Коментари : 9 Коментара »
Етикети: граматика, езикови бележки, правопис, членуването
Категории : Бойка
Петя Осенова – кратко мнение за „пълния“ член
14 12 2009Изкуствено ли е правилото за пълен/кратък определителен член?
Да.
Защо?
Защото то наистина е синтактично, но и ‘малцинствено’
. Действа само в мъжки род, ед. ч. Човекът кара трактора.
Как обаче разпознаваме подлог и допълнение в женски род, среден род и множествено число, където членната форма е една единствена?
Жената кара колата. Детето гони кучето. Мъжете карат тракторите.
Извод: можем да разпознаваме кой на кого какво е направил чрез знанията за ситуацията, за света, чрез словореда.
Мери ли се грамотността на българина с това правило?
Не. Мит е да се вярва, че едно правило определя човек като грамотен или неграмотен. Грамотността е съвкупност от много фактори: множество правила, адекватно езиково поведение в дадена среда и под.
Да се махне ли правилото?
Труден въпрос. Като специалист бих казала: да. Като човек, чието езиково поведение е свързано с двойното правило, бих се поколебала. Това правило действа над 60 години… Обществената нагласа не е в полза на смяната му. А решението за промяна не е свързано само с лингвистични основания, трябва да се отчетат последствията, реакциите на хората…
Какво решение е най-добро тогава?
В момента решението тече: това е обществената дискусия. Специалистите трябва да обяснят какви са аргументите им, и то не по емоционален начин, а с примери.
Всяка промяна изисква подготовка и разясняване.
Коментари : 25 Коментара »
Етикети: български език, езикова култура, езикови бележки, правопис
Категории : Публикации на колеги
Линк към документ на БАН
11 12 2009Коментари : Leave a Comment »
Етикети: езикова култура
Категории : Бойка
Грешка при членуването в ЗАГЛАВИЕ
9 12 2009Грешка при членуването в ЗАГЛАВИЕ
Ето една грешка при членуването на име в мъжки род: заглавието гласи „Интервю с младиЯТ предприемач Боян Бенев“
Тя много лесно би могла да бъде избегната. Просто е като фасул – щом преди името от/в мъжки род ИМА ПРЕДЛОГ, то НЯМА КАК ДА Е СУБЕКТ на действието, състоянието, характеристиката, изявена чрез сказуемото (онова главно нещо в изречението, в което нещо има глагол). Има ли предлог (с, в, от, на, за , зад, между и пр. – и най-вече върху), думата от/в мъжки род ВСЯКАК ЩЕ ИЗРАЗЯВА ОБЕКТ.
Предполагам, че журналист-ът/журналист-ка-та е дочувал/-а нещо за пълния член в заглавие, но не е слушал/-а внимателно.
С т.нар. „пълен“ член „декорираме“ име от/в мъжки род в заглавието, когато то е подлог на предполагаемото изречение „Темата на този текст е …“. Например „Полетът на Лиско“, „Сезонът на канарчетата“, „Възходът на чесъна“. Разбира се, всяко друго име, управлявано от предлог, носи кратък член (ако е от/в мъжки род).
Допълнително ще отбележа, че въпросното предполагаемо изречение може да бъде оспорвано. Някой може да каже: „Аз предполагам изречението „В този текст се разказва за…“. Да, така е. Именно заради такива случаи СЪЩЕСТВУВАТ КОНВЕНЦИИТЕ. Голяма част от стандартите за правопис са именно конвенционални.
Е, в момента стандартът се опира на конвенцията за приемане на първия вариант. Така че: „Интервю с младиЯ предприемач Боян Бенев“. Да не забравяме и абсолютно работещата проста бебешко-бабешка проверка: заместваме името – резултатът е „интервю с НЕГО“, а не „интервю с ТОЙ“, нали?
Коментари : 7 Коментара »
Етикети: езикова култура, правопис
Категории : Бойка
Коментар на 7. задача от кандидатстудентския изпит по български език и литература в УНСС, 14 юли 2009 г.
15 07 2009Задачата гласи следното:
В кое изречение „не“ е написано погрешно?
а) Напоследък нещо недовиждам.
б) Бебето недоволства и плаче.
в) Ненавиждам злобата у хората.
г) Няма майка, която да нехае за детето си.
д) Мъжът недочуваше ясно какво точно си говорят в другата стая.
Правилният отговор е „Д”.
Причини:
1. Глаголите в първите четири изречения нямат положителна форма.
2. Глаголът „дочувам” има реална употреба в узуса, тоест възможно е четене „не дочувам“, а не само „недо-чувам“.
3. Глаголът „недочувам” назовава ситуация, в която даден човек недочува по медицински причини. Срв. например в следното изречение: „Напоследък нещо недочувам”, тоест „имам ИЗОБЩО намалени слухови способности”.
4. В контекста на изречението Мъжът не дочуваше ясно какво точно си говорят в другата стая глаголът „дочувам” спокойно може да бъде заменен от глагола „виждам” и изречението с минимална редакция да придобие следния вид: Мъжът не виждаше ясно какво точно се случва в другата стая.
Коментари : 3 Коментара »
Етикети: УНСС, български език, правопис
Категории : Борислав, Тестове
Скорошни коментари