Целта на обучението по езикова култура е, от една страна, да се увеличи относителният дял на успешните изказвания и текстове, които човек създава, а от друга – успешно да се извлича, осмисля и обработва от страна на потребителя цялата информация, която е възможно да се съдържа в изказването/текста.
В началото на ХХІ век човек няма проблеми само с употребата на своя всекидневен език и с всекидневния език, който е средство за общуване в социалната и/или професионалната група, към която той принадлежи. Обикновено човек общува по-трудно с хора, принадлежащи към други социални/професионални групи, и в области, в които (за да се действа успешно) е необходима специална подготовка – включително и езикова.
От гледище на лингвистиката образованието представлява процес, по време на който човекът усвоява един или повече от един език със специално предназначение на енциклопедично равнище.
От друга страна, компютрите технически улесниха създаването и разпространението на големи по обем писмени текстове (книги, статии, дипломни и курсови работи), но същевременно и затрудниха авторите им. Коректорската институция и институцията на техническия редактор днес почти не съществуват и обикновено човек сам носи цялата отговорност за езиковото, правописното, пунктуационното и цялостното графично оформяне на своя текст. Но той най-често не знае как да извърши тази работа, защото не е бил специално обучаван за това. В резултат от това се появяват писмени текстове, съдържащи ценна информация и идеи, но зле оформени в езиково, правописно, пунктуационно и графично отношение, което силно намалява тяхната четивност.
12 Отговори so far ↓
Ворце // 13 март, 2008 at 14:27 |
здравейте,
Първо, искам да ви благодаря за вашето начинание. Мисля, че такова списание е изключително необходимо и полезно.
Винаги съм смятал, че човек трябва да уважава езика, на който говори и пише. Лично аз се старая да спазвам езиковите норми, но човешко е да се греши и знам, че не винаги успявам.
Пристрастен съм към пълният член, макар уж да зная правилата. Понякога изпитвам затруднения и при изписването на чуждици.
В тази връзка имам два въпроса към вас. Наскоро писах някакви статии за интернет и се изправих пред дилемата:
уебстраница или уеб-страница, а може би уеб страница. Кое е правилното?
Доколкото съм запознат с езиковите ни норми, би трябвало да е уеб-страница.
Подобна дискусия съществуваше и по въпроса за чуждицата бизнес-център, бизнесцентър или бизнес център.
Ще съм ви благодарен, ако напишете някакъв материал по темата.
Прави ми впечатление и още нещо.
Напоследък забелязвам, че много често се пише:
„добре че“, „не че“, „още повече че“ и т. н. без запетайки пред „че“. Доколкото знам, когато пред „че“ има наречие или предлог, двете се съчетават в „сложен съюз“ и запетайка се пише преди наречието или предлога. Но мисля, че в горепосочените случи не е така.
Вашето мнение?
BoykaB // 27 октомври, 2009 at 13:14 |
Моля, извинете за късния отговор на последния Ви въпрос. Когато преди думата връзка („че“, „ако“, „защото“, „щом“ и подобни) има уточняващо наречие, запетая няма. Например при употреба на „само“, „дори“, „даже“, „поне“, „добре“ и под.
Borislav // 13 март, 2008 at 22:33 |
Здравейте!
Изписва се УЕБ СТРАНИЦА или УЕБСТРАНИЦА. По-добре използвайте първия вариант. Това, което забелязвате по отношение на употреба на запетайките, е съвсем правилно, тъй като налице е съчетание от ударена и неударена дума, което не се разделя със запетая.
Благодаря Ви за хубавите думи.
boykab // 18 март, 2008 at 21:11 |
На Ворце – още няколко думи за „бизнес център“, „техно парти“ и „гей клуб“. Добре е подобни съчетания да се пишат разделно – сиреч с шпация (спейс, интервал, пробел) между двата елемента. Това е ново в българския писмен стандарт и се мотивира така: първата част е чужда дума, която има вече устгановен и самостоятелен смисъл (или „живот“) в българския език. Тя може да се възприеме (аз например така я възприемам) като една демократична придобивка на съвременния български – несъгласувано определиено по модела на подобни определеия в английския език например. Иначе, нали, ако следвахме здравите славянски традиции, трябваше да съгласуваме по следния начин: бизнесов център, техниево парти, гейов/ски клуб. Тъкмо като нашите братя чехите (моравците), дето и досега пишат и казват софия Лоренова и Кейт Мосова…
Данаил Златков // 11 април, 2009 at 19:39 |
Здравейте!
Живея в чужбина и следя сайта ви най-редовно, защото ми е особено полезен – журналист съм и във всекидневната си работа се сблъсквам с по-долните примери, заради които коректорките разсъждават по различен начин. Имам купища въпроси, които ме вълнуват и бих искал да ви задам, но ще започна в това писмо само с няколко. Предварително ви благодаря за отделеното време!
1. Числителните редни, изписани съкратено
Как е правилно – 1-во или 1-о, 2-ро или 2-о, 3-то или 3-о, 4-то или 4-о (за 5, 6, 7, 8, 9, 10 и т.п. е ясно че към цялото число – например 5 (пет), се добавя само окончание – -а, -и и т.н. – 5-и, 6-и, 7-и, 8-и…)? Виждам изписани и 1-во и 1-о и т.н. и затова питам дали са „дублети“ (?)…
Как е правилно – Обичайте „Струма“ – благоевградскиЯ вестник или Обичайте „Струма“ – благоевградскиЯТ вестник. Лично моето мнение, без да съм специалист, е, че трябва да е пълен член, защото тирето замества „който е“, но някои хора твърдят, че трябва да е кратък член (обичайте него), с което не мога да се съглася. Кой е прав?
2. По въпроса за главните букви – как е правилно?
Ротари Интернешънъл Фондейшън или Ротари интернешънъл фондейшън, Банк Капитали Индустриъл Уотфорс или всичко това, изписано с малки букви?
3. Интересувам се напоследък и от изписването на кавички – трябва ли да има кавички при следните наименования:
Гражданска защита („Държавен вестник“)
Държавен вестник („Държавен вестник“)
Бърза помощ („…“)
Криминална полиция …
Нова българска медийна група…
Интерпол
Евровизия (за фестивала) или „Евровизия“
Кремиковци или „Кремиковци“
група 032 (или група „032″)…
ураганът Катрина (или ураганът „Катрина“)
телевизия Евроком България (или телевизия „Евроком България“, в кавички), Диема тв, Фен тв, Планета тв (или „Планета тв“, „Диема тв“, „Фен тв“)
Булгартабак или „Булгартабак“, „Лукойл“ или Лукойл
Планета клуб, Най клуб, Найт клуб или същите, но с кавички
Антония Петрова е новата Мис България 2009 или … е новата „Мис България“ 2009 или „Мис България 2009″ – т.е. има ли кавички или не и ако трябва има, къде трябва да стои цифрата – вътре в кавичките или извън тях (аналогично – Мюзик айдъл 3 или „Мюзик айдъл“ 3, или „Мюзик айдъл 3″?).
4. Отново за главните букви, но този път в съчетания.
Напр.: Банкерът е бил намерен мъртъв пред дома си, съобщи Агенция „Фокус“.
Или трябва да бъде: „… съобщи агенция „Фокус“ – т.е. „агенция“ с малка буква или с голяма?
Същото ме вълнува и при случаи като „Парите са отпуснати от фонд „Земеделие“ или трябва да е „… отпуснати от Фонд „Земеделие“. Също – агенция „Митници“ или Агенция „Митници“.
И също – „Примата пя в Зала 1 на НДК“ или „… пя в зала 1…“.
Г-н Георгиев, във ваши книги съм чел, че трябва да изписваме Радио София – „радио“ с главна буква, защото това е сложно съчетание, но ако имаме Радио „Романтика“ или „Това съобщи вчера Радио „Атлантик“, „радио“ с малка или с главна буква трябва да се изписва? Въпросът ми е и за „Той получи купа „Дейвис“ или „Той получи Купа „Дейвис“.
5. Имам конкретен въпрос – пиано бар или пиано-бар се пише? Членувам си го пиано-барът, обаче в същото време между двете съставки на думата не виждам пряк смисъл, не са равноправни според мен (не е като „кафе-сладкарница“, където двете думи са свързани по смисъл, а при „пиано бар“ пианото не е едновременно с това „и бар“, както и обратно, защото в единия случай става дума за заведението „бар“, а в другия – за музикалния инструмент…?).
6. Да се празнува шумно, не е позволено след 10 часа вечерта или Да се празнува шумно не е позволено… – т.е. имаме ли запетая след „да“ изречението или не? Навсякъде го виждам по различен начин и се обърквам, честно казано.
7. „Атака“ (за партията) в кавички ли се пише или без – напр. в изречението „…, каза лидерът на партия Атака Волен Сидеров“ или „…, каза лидерът на партия „Атака“…“?
8. Кварталите – с кавички „Лозенец“, „Младост“, „Кенана“ или без?
9. Това се е случило през 1910 или „Това се е случило през 1910-а (с окончание)?
10. След римската цифра поставяме ли точка – например „Глава III“ или „Глава III.“, 14.V.“ или 14. V, 14.IX (без точка) (говоря, когато не са в „14.IV.2008″)?
11. 1/3-финален мач или 1/3 финален мач (без дефис)?
12. Може ли освен препоръката „поп-фолкпевец“ да изписваме и „попфолк певец“ като съчетание?
13. За кавичките и точката
Тя е доволна от резултата си: „Ще пея, докато мога и имам сили.“
или
Тя е доволна от резултата си: „Ще пея, докато мога и имам сили“.
Тоест точката вътре в кавичките ли е, или отива извън тях?
Както и в самостоятелно изречение –
„Ще пея, нямам избор.“ Това са думи на голямата естрадна певица…
или
„Ще пея, нямам избор“. Това са думи на голямата…
Навремето по книгите точките влизаха вътре, но сега напоследък в българските ежедневници особено се вижда, че точката е отишла отзад, което за мен е необяснимо. Променено ли е правилото, или става въпрос за грешка?
Много ви благодаря за разясненията и се надявам искрено да не ви досаждам, но въпросите наистина силно ме вълнуват – смятам, че е редно ние, като журналисти, да задаваме своите въпроси към вас, езиковедите, още повече че коректорките, които „заработват“ буквално по нашите редакции, са много, много неграмотни и от тях отговор не можем да получим. Не искам да подценявам труда им, но те, коректорките, сами са си виновни…
Сърдечни поздрави,
г-н Данаил Златков
BoykaB // 27 октомври, 2009 at 12:56 |
Уважаеми г-н Златков, отговарям Ви късно, моля не се сърдете. Лични събития попречиха на активното движение на блога ни.
„Как е правилно – 1-во или 1-о, 2-ро или 2-о, 3-то или 3-о, 4-то или 4-о (за 5, 6, 7, 8, 9, 10 и т.п. е ясно че към цялото число – например 5 (пет), се добавя само окончание – -а, -и и т.н. – 5-и, 6-и, 7-и, 8-и…)? Виждам изписани и 1-во и 1-о и т.н. и затова питам дали са „дублети“ (?)…“
Ето отговора на този въпрос: не е коректно изобщо да се пише така. Ключът дали едно изписване с цифри се чете като редно, или като бройно числително не е в тези „добавки“ след тире. След тире можете да изпишете само определителен член: 70-те / 5-ят /2-то и пр.
Ключът е в следните елементи (графични и неграфични, смислови):
(1) Българската традиция е да изписваме редните с главни букви на латиница (ХІХ, ХVІІІ и пр.). Тогава, естествено, ще е недопустимо да се „повтаря“ сричка. „І-ви“ всъщност ще трябва да се почете „първи-ви“, нали.
(2) Когато искаме да посочим, че с арабски цифри е изписано редно, поставяме точко като грефичен знак – „Учебник по биология за 9. клас“ например.
(3) Думи ключове, които правят точката излишна, защото самите те дават знак, че се чете редно числително име: век, година, април, януари и пр.
Накрая мога да посоча, че наистина ко-текстът е най-мощното средство за разбиране на отделната единица и няма нужда от „патерици“ като 1″-во“ или 1″-о“ – подобно изписване вече и не влиза в стандарта. Ако трябва да изпишем „първо“, ще бъде „1.“
Весел ден и ще продължим с отговорите на Вашите изключително ценни въпроси.
Езикова култура за всекиГО // 27 октомври, 2009 at 15:40 |
Отговор на „Как е правилно – Обичайте „Струма“ – благоевградскиЯ вестник или Обичайте „Струма“ – благоевградскиЯТ вестник. Лично моето мнение, без да съм специалист, е, че трябва да е пълен член, защото тирето замества „който е“, но някои хора твърдят, че трябва да е кратък член (обичайте него), с което не мога да се съглася. Кой е прав?“
Правилно е да бъде написано „Обичайте „Струма“ – благоевградскиЯ вестник“
„Обичайте“ си има подлог – „ВИЕ“. Кого да обичаме? Какво да обичаме? Призовават ни да обичаме „благоевградскиЯ вестник“.
Езикова култура за всекиГО // 29 октомври, 2009 at 11:17 |
На Вашето питане „13. За кавичките и точката“:
Ако цитатът е отделен, ако е изписан в самостоятелно изречение, точката е вътре в кавичките. Пример: Много интересни неща се казаха. „Иванов е в дъното на това недоразумение, колеги.“ Това беше например твърдението на Стоянов.
Ако цитатът е „вграден“ в друго изречение, остава точката на това друго изречение – и то извън кавичките, а вътре в тях точката отпада. Пример: Много интересни неща се казаха. Стоянов например заяви: „Иванов е в дъното на това недоразумение, колеги“. Тази точка „затваря“ изречението „Стоянов например заяви“.
Ако цитатът е във вътрешността на изречение, точка също не се пише. Пример: Той казва всеки ден едно и също – „Излизай навреме, момчето ми“, и не престава да го повтаря.
И накрая – ако цитатът завършва с друг знак за край на изречение (! / ? / …/ ?!), тогава знакът се изписва вътре в кавичките, независимо дали е накрая, в средата или в началото на другото изречение, в което е „вграден“.
Данаил Златков // 25 април, 2009 at 23:25 |
Ще се радвам да ми отговорите – вашите отговори са много важни за мен.
Благодаря Ви!
Поздрави, Данаил Златков
BoykaB // 27 октомври, 2009 at 13:24 |
Един по един ще идват отговорите – сега на този въпрос:
Имам конкретен въпрос – пиано бар или пиано-бар се пише? Членувам си го пиано-барът, обаче в същото време между двете съставки на думата не виждам пряк смисъл, не са равноправни според мен (не е като „кафе-сладкарница“, където двете думи са свързани по смисъл, а при „пиано бар“ пианото не е едновременно с това „и бар“, както и обратно, защото в единия случай става дума за заведението „бар“, а в другия – за музикалния инструмент…?).
Нещо, което е променено в стандарта от 2002 г. спрямо стандарта от 1983 г., е изписването на някои сложни думи.
Тази проверка с членуването (като „бебе-мамутът“ или „бебето мамут“, „къща-музеят“ или „къщата музей“) вече не е универсална проверка. Защото се възприема РАЗДЕЛНО писане (сиреч с шпация) на съчетания от две думи, при които съчетания първата е най-често чужда по произход, но е възприета в българския език като съществително име и може да приеме определения или да се членува. Като „пиано“, „бизнес“, „рап“ (Пианото трябва да се акордира. Бизнесът му не върви. Рапът ми е любимата музика.) Така че новият стандарт изисква „бизнес план“, „пиано бар“, „рап изпълнители“ и пр.
За мен това е една добра, демократизираща употребите в езика ни придобивка. Всъщност става дума за несъгласувани определения по модел, взет от английския език. В противоречие със славянския модел, който изисква „бизнесов план“, пианов бар“, „рапови изпълнители“. Но българският винаги е бил отворен за съседски и несъседски влияния, най-често към добро. Да видим например уникалната липса на падежни окончания и ще настъпи спокойствие в душите на онези, които си служат по отношение на езика ни с дихотомии от типа „чист/мръсен“.
Иван Василев // 3 септември, 2009 at 18:18 |
Как е правилно да се напише в официален документ – Ученически картон, Свидетелство за завършен клас:
гражданство….България.. или гражданство … българско…, защото масово в документите на българското училище се се пише гражданство – България
Borislav // 27 октомври, 2009 at 13:03 |
Молим за извинение за късния отговор. И той е – разбира се, гражданството е БЪЛГАРСКО, пише се „българско“. Това, че често виждате написано: „България“ или „Българско“ (с главна буква), означава само, че мнозина не се замислят за стандарти, когато пишат дори В ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ.