Какво хубаво нещо! Забелязано зорко от ХЕМ ПРОСТА, ХЕМ ИНТЕЛИГЕНТНА
Направи ми впечатление този кратък постинг, защото често изпадам в униние, когато обяснявам на студентите (не на студентите филолози) какво богатство е възвратното местоимение. Те пък се/ме питат „е щоо ли пък е толкоз нужно? „купил гривна на жена си“, „купил гривна на жена му“ – се е тая… ми да!„…
Изкуствено ли е правилото за пълен/кратък определителен член?
Да.
Защо?
Защото то наистина е синтактично, но и ‘малцинствено’ 
. Действа само в мъжки род, ед. ч. Човекът кара трактора.
Как обаче разпознаваме подлог и допълнение в женски род, среден род и множествено число, където членната форма е една единствена?
Жената кара колата. Детето гони кучето. Мъжете карат тракторите.
Извод: можем да разпознаваме кой на кого какво е направил чрез знанията за ситуацията, за света, чрез словореда.
Мери ли се грамотността на българина с това правило?
Не. Мит е да се вярва, че едно правило определя човек като грамотен или неграмотен. Грамотността е съвкупност от много фактори: множество правила, адекватно езиково поведение в дадена среда и под.
Да се махне ли правилото?
Труден въпрос. Като специалист бих казала: да. Като човек, чието езиково поведение е свързано с двойното правило, бих се поколебала. Това правило действа над 60 години… Обществената нагласа не е в полза на смяната му. А решението за промяна не е свързано само с лингвистични основания, трябва да се отчетат последствията, реакциите на хората…
Какво решение е най-добро тогава?
В момента решението тече: това е обществената дискусия. Специалистите трябва да обяснят какви са аргументите им, и то не по емоционален начин, а с примери.
Всяка промяна изисква подготовка и разясняване.
Грешка при членуването в ЗАГЛАВИЕ
Тя много лесно би могла да бъде избегната. Просто е като фасул – щом преди името от/в мъжки род ИМА ПРЕДЛОГ, то НЯМА КАК ДА Е СУБЕКТ на действието, състоянието, характеристиката, изявена чрез сказуемото (онова главно нещо в изречението, в което нещо има глагол). Има ли предлог (с, в, от, на, за , зад, между и пр. – и най-вече върху), думата от/в мъжки род ВСЯКАК ЩЕ ИЗРАЗЯВА ОБЕКТ.
Предполагам, че журналист-ът/журналист-ка-та е дочувал/-а нещо за пълния член в заглавие, но не е слушал/-а внимателно.
С т.нар. „пълен“ член „декорираме“ име от/в мъжки род в заглавието, когато то е подлог на предполагаемото изречение „Темата на този текст е …“. Например „Полетът на Лиско“, „Сезонът на канарчетата“, „Възходът на чесъна“. Разбира се, всяко друго име, управлявано от предлог, носи кратък член (ако е от/в мъжки род).
Допълнително ще отбележа, че въпросното предполагаемо изречение може да бъде оспорвано. Някой може да каже: „Аз предполагам изречението „В този текст се разказва за…“. Да, така е. Именно заради такива случаи СЪЩЕСТВУВАТ КОНВЕНЦИИТЕ. Голяма част от стандартите за правопис са именно конвенционални.
Е, в момента стандартът се опира на конвенцията за приемане на първия вариант. Така че: „Интервю с младиЯ предприемач Боян Бенев“. Да не забравяме и абсолютно работещата проста бебешко-бабешка проверка: заместваме името – резултатът е „интервю с НЕГО“, а не „интервю с ТОЙ“, нали?
Задачата гласи следното:
В кое изречение „не“ е написано погрешно?
а) Напоследък нещо недовиждам.
б) Бебето недоволства и плаче.
в) Ненавиждам злобата у хората.
г) Няма майка, която да нехае за детето си.
д) Мъжът недочуваше ясно какво точно си говорят в другата стая.
Правилният отговор е „Д”.
Причини:
1. Глаголите в първите четири изречения нямат положителна форма.
2. Глаголът „дочувам” има реална употреба в узуса, тоест възможно е четене „не дочувам“, а не само „недо-чувам“.
3. Глаголът „недочувам” назовава ситуация, в която даден човек недочува по медицински причини. Срв. например в следното изречение: „Напоследък нещо недочувам”, тоест „имам ИЗОБЩО намалени слухови способности”.
4. В контекста на изречението Мъжът не дочуваше ясно какво точно си говорят в другата стая глаголът „дочувам” спокойно може да бъде заменен от глагола „виждам” и изречението с минимална редакция да придобие следния вид: Мъжът не виждаше ясно какво точно се случва в другата стая.
Чавдар Ценов: Целта ни е чрез предписания да поправим грешните табели
05 март 2009 | 06:00 | Агенция „Фокус“
Чавдар Ценов, директор на Дирекция „Връзки с обществеността и протокол“ в МДААР, координатор на проекта „Разбираема България“ за транслитерацията, в интервю за Агенция „Фокус“.
Фокус: Транслитерацията и нейното въвеждане беше един доста амбициозен проект на Министерството на държавната администрация и административната реформа, по който имаше доста публични кампании, най-често смени на табели и доста атрактивни материали. Как от един такъв проект за транслитерацията прие формата и на закон и стана задължително правило, което трябва да се прилага.
Чавдар Ценов: Тя и преди беше задължително правило и може би нормално еволюира до закон, след като се убедихме, че доста трудно успяваме да се преборим с всякакъв вид администрации, с туристическия бранш, с медиите и т.н. Грешките продължават да изобилстват и е нормално след като нещо не се получава доброволно, то да се наложи със закон, който да въведе ред. Разбира се, неправилно е да се смята, че глобите сами по себе си ще решат проблема. Нещо повече, те не са основната мярка в новия закон. В него се казва, че глоби се налагат едва когато не се изпълни дадено предписание на министъра на администрацията. С други думи, целта ни е чрез предписания да поправим грешните табели, сайтове и пр. Все пак законът е нещо по-въздействащо от един нормативен акт, от една министерска кампания, така че се надяваме да има и по-голям ефект. Макар че и сега транслитерацията малко по малко си пробива път, като най-голям хаос продължава да цари в интернет. Там нещата зависят единствено от добрата воля на потребителите и за съжаление хаосът с употребата на латиницата за изписване на кирилски имена е колосален.
Фокус: Мислите ли, че ще е добре ако в училище бъде наложено обучение за транслитерацията?
Чавдар Ценов: Би трябвало да направим уточнението, че транслитерацията не е латинска азбука за българския език, за да има нужда от кой знае какво обучение. Транслитерацията ни учи как да предаваме с латински букви кирилските собствени имена. Как да изписваме по табелите София, Родопи, Русе, Бургас, Панагюрище, бул. „Васил Левски“ и т.н. Това не е нещо Бог знае колко трудно, може би няколко часа в рамките на предмета „български език“ биха били достатъчни.
Фокус: Но вие споменахте, че в интернет има всякакви видове на писане на латиница…
Чавдар Ценов: Да, но това не е транслитерация, това е произволно писане на един език с друга азбука. На български език се пише на кирилица. Всяка друга употреба е неправилна сама по себе си. Разбира се, ако пишейки на латиница поради някакви технически причини, хората спазват нашата таблица, пак би било по-добре от разните шльокавици, които са заели половината интернет пространство. Аз дори не разбирам защо е така, след като отдавна да се пише на кирилица не е проблем дори и за мобилните телефони. Но това е друга тема. Пак повтарям, че транлитерацията се използва, за да се предават кирилските собствени имена с латинска азбука: Добрич, Широка лъка, Стара планина, Добри Немиров, Стефан Стамболов и пр.
Фокус: Имате ли наблюдение в министерството, докъде стигна тази подмяна на табелите в страната?
Чавдар Ценов: Много пъти сме повтаряли, но въпреки това непрекъснато се интерпретира погрешно, че едва ли не имаме амбицията да подменим всички табели в страната. Нито имаме подобен финансов ресурс, нито смятаме, че е редно да се направи това еднократно. Амбицията ни е друга. Табели се подменят регулярно – и по градовете, и по селата, и по пътищата. Подменят се остарели, слагат се и нови по най-различни причини. За нас би било напълно задоволително, ако новопоявилите се табели са изписани вярно. Сами разбирате, по този начин в рамките примерно на едно десетилетие по-голямата част от хаоса би била премахната. В това отношение сме изключително благодарни за сътрудничеството си с Националната агенция „Пътна инфраструктура“ тъй като наистина новите табели, които служителите й слагат, са написани вярно. Имаме известен напредък и с общините, а още повече с областните администрации, но въпреки всичко процесът върви доста мъчително.
Фокус: Търсят ли ви от министерството за помощ при изписването на един или друг текст на латиница?
Чавдар Ценов: Когато проявим някаква инициативност, направим някаква информационна кампания и залеем медиите и администрациите с материали, започват да ни търсят. Спрем ли за малко да се занимаваме с този въпрос, всичко замира. Спират да ни търсят.
Фокус: Тоест, зависи от вашата активност.
Чавдар Ценов: Да, за съжаление зависи от нашата активност. Подобна активност може да се поддържа дори с години, но нещата не би трябвало да зависят от нея. Хората би трябвало да разбират, че правописът е изключително важно нещо. Правописът е външният вид на мисълта. Дори и най-смисленото и умно нещо да сте написали, ако в текста ви има правописни грешки, пък дори и само пунктуационни, повярвайте, този текст ще внушава недоверие в грамотния човек. Нещата стоят по подобен начин и с транслитерацията. Макар че нейното основно предназначение е друго, тя е обърната към чужденците, а не към българите. Всяка грешка при нея, освен че вреди на цивилизационния ни имидж, създава и проблеми на неговорещите български език. Те не могат да разберат, че седемте начина, по които изписваме на латиница Панагюрище, се отнасят до едно и също населено място.
Фокус: Контрол по изпълнението на закона ще се извършва от министъра на държавната администрация. Как по точно ще става това?
Чавдар Ценов: Министърът на държавната администрация и административната реформа или оглавени от него длъжностни лица упражняват контрол по спазването на този закон. Контролните органи ще издават предписания, които ще трябва да бъдат изпълнявани. За неизпълнение ще се налагат глоби. Както е при всички административни нарушения.
Фокус: Мислите ли да организирате още кампании?
Чавдар Ценов: Вече наближава краят на мандата. Каквото сме могли, сме направили, но още едно последно усилие за нас ще бъде задължително, тъй като всеки закон има нужда и от популяризация. Разбира се, незнанието на закона не е извинение, но нека пак да повторя, че специално този закон няма за цел непременно да санкционира някого. По-скоро целта ни е още по-силно да се чуе, че в България са въведени правила за транслитерация на българските собствени имена на латиница и всеки да бъде така любезен да ги спазва.
Галина ДИМОВА
Всички мнения, оценки и твърдения в текста са лични и не ангажират Агенция „Фокус“.
© 2009 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция „Фокус“ е задължително!
Правописът ни на автопилот
Кой решава дали „бизнесцентър“ се пише слято, с тире или разделено? Как се вземат решенията запетаята на определено място в изречението да отпадне? Популярното предположение е, че съдбата на правописа ни се решава от Института по български език към БАН, който би трябвало да кодифицира езиковите норми. В действителност обаче се оказва, че решенията за правописа ни по-скоро зависят от вестниците, книгите и официалните документи, които съставяме самите ние.Експерти от БАН поясниха, че правописните норми в новите издания на речника се приемат под влияние на това, което е най-честа езикова практика в страната. Когато се съставя поредното издание на правописния речник, създателите му се разделят на секции и всяка от тях следи определена сфера от живота – пресата, книгите, живите разговори. Ако се окаже, че в тях доминира нещо, което противоречи на нормите в досегашните речници, възможно е в следващото им издание именно то да се превърне в нормаВъпреки че ситуацията малко наподобява стария виц за синоптика, който прогнозирал времето, като гледал, че индианците секат дърва, и правописните правила са зависими от това, как говорим в момента. Именно затова в държавата цари пълен езиков хаос – както при слятото писане, така и при местата на запетаи, тирета и кавички. Затова често пъти изпитните въпроси, на които трябва да се потят дори седмокласниците, кандидатстващи за гимназия, имат по два или дори три верни отговора. Най-честата причина е, че когато не могат да изберат вярно решение, езиковедите решават, че думата е дублет и може да се пише по два начина. За сравнение – в последните двайсет години, откак демокрация цари не само на пазара, но и в полето на езика, количеството на дублетите се е увеличило с около 50 на сто, твърдят езиковеди. Много от тях просто вземат най-честото изписване във вестниците и го превръщат в стандарт. Никой не може да бъде сигурен, че ако днес едно дете в четвърти клас учи определен начин за изписване на дума, която масово се произнася по друг начин, докато стане в 12 клас, тя вече няма да се пише различно. Така е станало например с наставката „ува“ в думи като действам, командвам, участвам. Навремето в училище дори се занижаваше оценката ако ученикът не напише „командувам“ например. Едва в правописния речник от 2002 г. за първи път въпросната наставка отпадна. Отново тогава за първи път се премахва и изискването пълният член да се произнася изцяло – нещо, което българинът не спазва години преди решението да бъде взето на академично ниво.В момента у нас съществуват два правописни речника – един на БАН и един на университетското издателство, които си противоречат почти за всичко. В зависимост от това, кой от тях ползва един учител или съставител на учебник, това може да коства на ученика дори цяла единица от оценката. Защото освен за пунктуацията речниците вече влизат в спор за това, дали се пише „именик“ или „именник“, кога една дума започва с представка „о“ и кога с „у“. На практика всяка масова неграмотност в определен момент може да се превърне в норма, ако езиковедите установят, че тя се появява в езика ни прекалено често. В същото време обаче стожерите на езика ни от академията бавят вече четири години новото издание на правописния речник, което трябва да въведе поредните корекции. По план то трябваше да излезе на пазара през 2005 г., но вече четири години така и не е завършено. Доста странно е какво правят академиците, освен да наблюдават езика ни, четейки вестници, след като вече двайсет години се чака и издаването на практическа граматика на българския език – такава, която да се ползва не от специалисти, а от хора, които просто искат да си направят справка, без за целта да им се налага да звънят на института. Впрочем в близко бъдеще подобни справки ще могат да се правят и по интернет, обещаха от БАН. Което обаче не променя факта, че липсва издадена книга с най-основните правила на езика, които трябва да спазваме. Академиците се оправдават, че подобно нещо има в увода към големия правописен речник, който обаче е тежък, неудобен и трудно може да даде необходимата информация за кратко време.От 55 години пък нямаме тълковен речник на родното слово. Последното негово издание е видяло бял свят още преди Априлския пленум – през 1953 г., и всички членове на авторския му колектив са вече починали. Човек може да си представи колко се е променил езикът ни оттогава, колко нови думи са навлезли в него, без да фигурират в речника и да бъдат обяснени значението и етимологията им. Също толкова време се чака написването и на академична история на българския език, каквато в момента има само на по-предприемчивите университетски издателства. Заради тази академична мудност поне половината от живия ни език съществува и отмира, без така и да види речник, така че никой не може да проследи как се променя езиковото ни богатство или до каква степен го изместват чуждиците. Неотдавна депутатите премахнаха един текст от Закона за народната просвета, който изискваше в училище да се преподава при спазване на книжовните норми на българския език. Решението предизвика много вой, но в крайна сметка се оказва, че не е имало защо – книжовна норма за много от нещата или няма, или човек може да я види в първия вестник.
Стела Стоянова
Послепис от Борислав Георгиев:
Няма да коментирам как Секцията за съвременен български език при Института за български език на БАН изработва правописен речник, защото и аз съм участвал в изданието му от 2002 г. и не е етично да взимам отношение по препечатаната статия. Ще си позволя обаче да публикувам част от свое радиопредаване по „Хоризонт“ (БНР), състояло се на 11 ноември 1998 г., което хвърля известна светлина върху разисквания проблем:
ВОДЕЩ: Нека насочим вниманието си към една област, която засега остава извън погледа на законодателите. Не е тайна за никого, че в днешните печатни издания цари една правописна и пунктуационна фриволност, която е твърде дразнеща. Съществува ли нормативен акт в областта на българския правопис, с който всеки пишещ трябва да се съобразява?
Б. Г.: Историята на българския правопис е достойна за перото на автора на „Името на розата“ – Умберто Еко. Аз няма да се впускам в подробности; само ще припомня някои факти, които в общия процес на демократизация като че ли сме склонни да ги забравим. През 1945 г. излиза Наредба-закон на Министерския съвет за правописа, която е публикувана на 27 февруари 1945 в бр. 47 на Държавен вестник и която премахва някои букви от българската азбука и установява някои нови правописни правила. Въз основа на тази Наредба-закон първоначално излиза правописно упътване, а след това и правописен речник, които представляват неразделна част от тази наредба-закон. На 27 ноември 1950 г. Министерският съвет издава Разпореждане Nо. 936, с което делегира на Института за български език при Българската академия на науките правото си да проучва и да внася единство в измененията на правописа и с което задължава Института за български език своевременно да огласява тези промени чрез официалните си издания.
ВОДЕЩ: Имам два въпроса към вас: това разпореждане все още ли е в сила и правописният речник официално издание на Института за български език ли е?
Б. Г.: Тъй като нито едно правителство досега не е отменило разпореждането от 1950 г., очевидно то продължава да бъде в сила. Правописен речник, издаден от Института за български език, по силата на това разпореждане е официално издание на Института за български език и има силата на нормативен акт по отношение на частичните промени в българския правопис, които не бива да засягат същността на наредбата-закон от 1945 г. Впрочем, въз основа на това решение на Министерския съвет, през 1983 г. Институтът за български език издаде „Правописен речник на съвременния български книжовен език“, с който се извършиха частични промени в правописните норми и с който се съобразяваха и се съобразяват редакции на вестници и списания, издателства, автори на учебници и учебни помагала по български език въз основа на това, че този правописен речник има силата на нормативен акт в урежданата от него област.
ВОДЕЩ: Това наистина е факт, който заслужава да бъде припомнен на нашата общественост. А вярно ли е, че Институтът за български език подготвя издаването на нов правописен речник през 2000 г.?
Б. Г.: Така е, но недейте да очаквате драстични промени в правописните норми. Актуализира се словникът на правописния речник, т.е. списъкът от думи, за които е посочено как те се изписват. Вероятно ще се прецизират някои от разпоредбите на неговия увод, в който се съдържа корпусът от правописните норми на българския книжовен език. Ако всичко върви както е предвидено, надявам се че към 2000 година наистина ще разполагаме с „Нов правописен речник на съвременния български книжовен език“.
ВОДЕЩ: Д-р Борислав Георгиев от Института за български език при Българската академия на науките.
Текстът, сниман по-долу, ще влезе в бъдещия наръчник по АНТИ-СТИЛИСТИКА, който смятам да направя и да публикувам. Смятам, че терминът „анти-стилистика“, след като изчетете публикацията, ще е ясен от само себе си. Както Шекспир е казал: „Останалото е мълчание…“
Анти-стилистиката на Кеворк Кеворкян
Скорошни коментари