Как през ХХІ век не би следвало да се разсъждава за употребите на езика…

Vladko Murdarov_bg

При Ива Стоянова в „БОдилник“ на tv7

Заговорихме се уж за игрите с думи и за находките като „бОдилник“, а се отплеснахме към образованието. И към езиковата политика май.

За някои случаи …

За някои случаи ….

 

Кой каза, че никой не се интересува от хубавия български?

Какво хубаво нещо! Забелязано зорко от ХЕМ ПРОСТА, ХЕМ ИНТЕЛИГЕНТНА

Направи ми впечатление този кратък постинг, защото често изпадам в униние, когато обяснявам на студентите (не на студентите филолози) какво богатство е възвратното местоимение. Те пък се/ме питат „е щоо ли пък е толкоз нужно? „купил гривна на жена си“, „купил гривна на жена му“ – се е тая… ми да!„…

Питат ни за примери за пълен/кратък член около споровете напоследък

Boris Dimitrov Почвам да се съгласявам по въпроса за пълния член. Бихте ли ми дали пример, при който не може да се установи подлогЪТ?;-)

Ето пример, който е един от не повече от 5-те, които съм изнамерила за последните 10 години (по молба на студенти, които се чудят защо им преподавам така старателно стандартното правило за специфичното членуване на имената от/в мъжки род).

Веднага се вижда, че при внимателен прочит на ЦЕЛИЯ текст няма да има никакво колебание. Сиреч и този пример (както и всички подобни) имат някаква доказателна сила само в някакво откъснато от ко-текста и кон-текста изречение.

Получава се правилно изречение и в двата случая, но кое от двете ТВЪРДЕНИЯ Е ИСТИННО според автора може да ни каже само текстът.

1. „Низвергването на тялото и секса достига връхна точка в женското тяло.“ (български превод на текст на Жак льо Гоф)

2. „Низвергването на тялото и сексът достига връхна точка в женското тяло.“ (вариант на същото изречение)

Като изключим някои недъзи на редацията (за тях може да попиша отделно, а и читателите веднага ще ги забележат), получава се за (1.) ПОДЛОГ „НИЗВЕРГВАНЕТО (на тялото и на секса)“; а за (2.) ПОДЛОГ „НИЗВЕРГВАНЕТО (на тялото) и СЕКСЪТ“.

Та така с примерите… Колкото и примери да се намерят, котекстът и контекстът веднага „разковават“ загадката кой какво кому прави.

Петя Осенова – кратко мнение за „пълния“ член

Изкуствено ли е правилото за пълен/кратък определителен член?

Да.

Защо?

Защото то наистина е синтактично, но и ‘малцинствено’ . Действа само в мъжки род, ед. ч. Човекът кара трактора.

Как обаче разпознаваме подлог и допълнение в женски род, среден род и множествено число, където членната форма е една единствена?

Жената кара колата. Детето гони кучето. Мъжете карат тракторите.

Извод: можем да разпознаваме кой на кого какво е направил чрез знанията за ситуацията, за света, чрез словореда.

Мери ли се грамотността на българина с това правило?

Не. Мит е да се вярва, че едно правило определя човек като грамотен или неграмотен. Грамотността е съвкупност от много фактори: множество правила, адекватно езиково поведение в дадена среда и под.

Да се махне ли правилото?

Труден въпрос. Като специалист бих казала: да. Като човек, чието езиково поведение е свързано с двойното правило, бих се поколебала. Това правило действа над 60 години… Обществената нагласа не е в полза на смяната му. А решението за промяна не е свързано само с лингвистични основания, трябва да се отчетат последствията, реакциите на хората…

Какво решение е най-добро тогава?

В момента решението тече: това е обществената дискусия. Специалистите трябва да обяснят какви са аргументите им, и то не по емоционален начин, а с примери.

Всяка промяна изисква подготовка и разясняване.

Линк към документ на БАН

Малко изпонарисуван с червено мастило…

Грешка при членуването в ЗАГЛАВИЕ

Грешка при членуването в ЗАГЛАВИЕ

Ето една грешка при членуването на име в мъжки род: заглавието гласи „Интервю с младиЯТ предприемач Боян Бенев“

Тя много лесно би могла да бъде избегната. Просто е като фасул – щом преди името от/в мъжки род ИМА ПРЕДЛОГ, то НЯМА КАК ДА Е СУБЕКТ на действието, състоянието, характеристиката, изявена чрез сказуемото (онова главно нещо в изречението, в което нещо има глагол). Има ли предлог (с, в, от, на, за , зад, между и пр. – и най-вече върху), думата от/в мъжки род ВСЯКАК ЩЕ ИЗРАЗЯВА ОБЕКТ.

Предполагам, че журналист-ът/журналист-ка-та е дочувал/-а нещо за пълния член в заглавие, но не е слушал/-а внимателно.

С т.нар. „пълен“ член „декорираме“ име от/в мъжки род в заглавието, когато то е подлог на предполагаемото изречение „Темата на този текст е …“. Например „Полетът на Лиско“, „Сезонът на канарчетата“, „Възходът на чесъна“. Разбира се, всяко друго име, управлявано от предлог, носи кратък член (ако е от/в мъжки род).

Допълнително ще отбележа, че въпросното предполагаемо изречение може да бъде оспорвано. Някой може да каже: „Аз предполагам изречението „В този текст се разказва за…“. Да, така е. Именно заради такива случаи СЪЩЕСТВУВАТ КОНВЕНЦИИТЕ. Голяма част от стандартите за правопис са именно конвенционални.

Е, в момента стандартът се опира на конвенцията за приемане на първия вариант. Така че: „Интервю с младиЯ предприемач Боян Бенев“. Да не забравяме и абсолютно работещата проста бебешко-бабешка проверка: заместваме името – резултатът е „интервю с НЕГО“, а не „интервю с ТОЙ“, нали?

Коментар на 7. задача от кандидатстудентския изпит по български език и литература в УНСС, 14 юли 2009 г.

Задачата гласи следното:

В кое изречение „не“ е написано погрешно?
а) Напоследък нещо недовиждам.
б) Бебето недоволства и плаче.
в) Ненавиждам злобата у хората.
г) Няма майка, която да нехае за детето си.
д) Мъжът недочуваше ясно какво точно си говорят в другата стая.

Правилният отговор е „Д”.

Причини:

1. Глаголите в първите четири изречения нямат положителна форма.

2. Глаголът „дочувам” има реална употреба в узуса, тоест възможно е четене „не дочувам“, а не само „недо-чувам“.

3. Глаголът „недочувам” назовава ситуация, в която даден човек недочува по медицински причини. Срв. например в следното изречение: „Напоследък нещо недочувам”, тоест „имам ИЗОБЩО намалени слухови способности”.

4. В контекста на изречението Мъжът не дочуваше ясно какво точно си говорят в другата стая глаголът „дочувам” спокойно може да бъде заменен от глагола „виждам” и изречението с минимална редакция да придобие следния вид: Мъжът не виждаше ясно какво точно се случва  в другата стая.